(40 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ)

Йордан Анастасов е един от най-достойните и авторитетни дейци на македоно-одринското революционно и легално движение. Въпреки това неговата дейност и творчество днес са почти неизвестни. Ако разгърнете библиографиите по македонския въпрос огромен е броят на неговите приноси, като безспорно е и неговото място като вестникар и публицист. И днес той е признат капацитет за социалното законодателство и пенсионното осигуряване, за съжаление останало незабелязано от всички управляващи. Преди да прочетете неговите увлекателни спомени, които са същевременно важен исторически извор да си припомним най-важните моменти от неговия живот и дейност.

(МЯСТОТО НА МАКЕДОНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ СРЕД СВЕТОВНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ СПОРЕД ИВАН КОЛАРОВ)

Името на публициста и преводача Иван Коларов почти не се среща в библиографиите, а и информацията за него е изключително оскъдна. Това, което е известно за него е, че е редактор в един от най-популярните български вестници „Вечерна поща“, а в последствие е и редактор на радослависткия партиен орган вестник „Народни права“. Той е един от малкото български интелектуалци и творци, който заедно с Любомир Бобевски заради политическата си ангажираност в творчеството си е арестуван като един от виновниците за втората национална катастрофа. Изградената на широка българска и чуждестранна документална база книга „Македония и българското племе (от Александра Великий до днес)“, която Ив. Коларов пише във Виена през 1929-1930 г. и публикува в София през 1932 (446 с.) е същевременно блестяща публицистика.

Ако разгърнете наложения на страната ни Ньойски договор ще видите, че той се предхожда от Устава на Обществото на народите. Тази първа дълготрайна и авторитетна международна организация е създадена след Първата световна война по време на Парижката мирна конференция (1919-1920). Обществото на народите (ОН), както и създаденото след Втората световна война Общество на обединените нации (ООН), бяха учредени от страните победителки и то с една от най-важните си задачи – да играят възпираща роля при евентуални реваншистки действия на победените и ограбени страни и народи и да контролират изплащането на огромните и непосилни за победените страни репарации.

МНЕНИЕТО НА КНИГОИЗДАТЕЛЯ ИВАН К. БОЖИНОВ

Заповедта на цар Фердинанд от 16 юни 1913 г. да бъдат нападнати дотогавашните съюзници на България в Балканската война Сърбия и Гърция довежда до първата национална катастрофа. Тя е един от най-силните удари, които понася народа ни и предопределя по-нататъшната съдба на България и българите. Но най-силния удар понасят българите от Македония, Тракия и Добруджа. Многохилядни бежански маси се насочват към свободната част от Родината.