Вече имахте възможност да се запознаете с важни документи за югославско-българските отношения след 9 септември 1944 г., които минават през няколко важни етапа. Ако не се познава архивната документация по тези отношения читателят лесно може да бъде подведен от изказванията на югославските и руските представители по време на Парижката мирна конференция през 1946 г. Колкото и да не са искрени ораторите, техните изказвания и коментарите на двамата автори Славчо Васев и Крум Христов са тенденциозно представени в тяхната книга „България на Мирната конференция. Париж – 1946.

Сега когато сме на прага на поредната правописна реформа ни се ще да си припомним за делото на един от основоположниците на българската езикова наука и първия историк на българския език акад. проф. д-р Беню Цонев.

Две години преди смъртта си бележитият български учен със световна известност проф. Беню Цонев публикува едно малко книжле, което носи заглавието „Хиляда години български език“. Но преди да се докоснете до този бисер на научното познание и на интелекта на големият учен и родолюбец да си припомним най-важните моменти от неговата биография.

Академик професор д-р Беню Стефанов Цонев е роден на 12 януари 1863 г. в Ловеч. Тук завършва Ловешкото четирикласно училище през 1876 г. Като стипендиант завършва с отличие Класическата гимназия в Загреб през 1884 г. След завръщането си в България учителства последователно от 1884 до 1886 г. в Петропавловската духовна семинария край Лясковец и в Ломската гимназия.

И до днес мистерията около изчезването на средновековната българска патриаршеска библиотека още е неразгадана. Преди време припомнихме мнението на проф. д-р Константин Иречек по ширещите се по времето когато пише книгата си „История на българите“ легенди за нейното изгаряне от търновския митрополит – гъркът по произход Иларион Критски.

През 1915 г. академик Юрдан Трифонов (28 декември 1864, Плевен – 16 април 1949, София) прави най-сериозния опит за разгадаването на тази мистерия. Огромна е като количество, а и като качество литературата, спомените и документите, които големият учен използва и анализира за своята студия, която е докладвана на 10 април 1915 г. в Историко-филологичния клон на Българската академия на науките.

РАЗКАЗЪТ НА ЗАПАСНИЯ ПОЛКОВНИК КОСТА ТЕМИСТОКЛЕВ ЗА ГЕРОИЗМА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1916 Г.

Вече не един път се връщаме към участието на България в Първата световна война (1915-1918). В бушуващата от една година война България се включва на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция) и й се налага да воюва на два фронта – Южният и Добруджанският. За съвсем кратко време Действуващата българска армия успява да си върне Вардарска Македония и голяма част от Моравско. Добруджанският фронт е открит на 1 септември 1916 г. когато страната ни обявява война на Румъния. Срещу нашите войски на този фронт са не само румънски, но и големи руски и сръбски военни подразделения.