За Петър (Перо) Шанданов (4 юли 1895, Охрид – 15 октомври 1971, София) е писано досега не малко. Издадени са и неговите спомени. Първо бяха публикувани от д-р Зоран Тодоровски в Скопие, а в последствие и в София от д-р Цветанка Мичева. Двете издания имат своите различия, предимства, но и недостатъци. Нямам намерение да ги анализирам и да им правя оценка, а само искам да отбележа, че извън двете издания останаха още спомени, статии и огромен брой документи, без които трудно може да се проследи биографията на този виден български революционер и офицер от нашата армия. Негови спомени и статии са печатани в пресата през 30-те години на миналия век и свързани с убийството на д-р Никола Генадиев, като срещу изнесените от него факти се противопоставя братът на д-р Генадиев, Павел Генадиев. Важни документи на П. Шанданов бяха публикувани в документалният сборник за неговия съмишленик Михаил Герджиков, в двутомния сборник „БКП, Коминтернът и македонският въпрос (1917-1946)“, като приложения към спомените на Георги Попхристов и на Кирил Пърличев.

Тези дни всички родолюбиви българи ще отбележат 100-годишнината от началото на Добруджанската епопея. Във войната срещу Русия, Румъния и Сърбия на Добруджанския фронт българската армия беше изпратила своите най-елитни части с най-бележитите си военоначалници, сред които най-изтъкнатите бяха ген. Стефан Тошев, ген. Тодор Кантарджиев, ген. Тодор Марков, ген. Александър Кисьов, ген. Паун Бананов, ген. Константин Соларов и подполк. д-р Николай Николаев.

На водещо място сред тях е ген. Иван Колев, името на когото още приживе се превръща в легенда. На 29 юли се навършиха 99 години от неговата смърт. През 2008 г. по случай 90-годишнината от неговата смърт издадохме двутомния сборник „Генерал-лейтенант Иван Колев – Добруджанския герой“ в библиотечната поредица „Сите българи заедно“. В тези паметни дни когато тачим и неговата памет ще повторим и ще си припомним най-важните моменти от биографията му.

Наскоро имахте възможност да се запознаете с някои материали от Парижката мирна конференция (1946-1947) и наложения на страната ни мирен договор в началото на 1947 г. Там ви е направило впечатление как югославските и съветските делегати защитават България през цялото време когато се подготвя договора на победителите във Втората световна война с България. Сигурен съм, че във вас са възниквали не веднъж въпросите защо намиращите се във война с България само до преди месеци страни се оказват най-ревностните защитници на страната ни.

(ПО СЛУЧАЙ 92 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГЕРОЯ)

Тия дни отбелязваме 92 години от една черна дата в нашата история – убийството на най-бележития български революционер след Берлинския конгрес от 1878 г. – Тодор Александров (4 март 1881 г., махала Ново село в Щип – 31 март 1924 г.). За  него един журналист от старата генерация казваше, че двете личности, които са му направили най-силно впечатление през ХХ век са Лев Толстой и Тодор Александров.

Две седмици само след гибелта на Тодор Александров неговият приятел, съратник и забележителен учен проф. Никола Милев пише следното във в. ”Слово”: “Историята сама ще прецени напълно личността и ролята на тоя човек. Но фактът, че той още при живота си триумфално влезе в областта на легендата, показва колко е голямо неговото място в живота на съвременниците му.