За близостта между Симеон Радев и проф. Александър Ц. Цанков (29 юни 1879 г., Оряхово – 27 юли 1959 г., Буенос Айрес, Аржентина) досега не е писано. Известни са само служебните отношения между видния дипломат и историк и професорът-превратаджия. По време на управлението на проф. Ал. Цанков С. Радев получава две назначения като пълномощен министър – в Цариград и Анкара и във Вашингтон.
Подробни указания по българската позиция по водените от С. Радев преговори с турската страна и по подписването на Ангорския договор дипломатът получава от проф. Ал. Цанков и от външния министър Христо Калфов.

КОСТУРСКО В БОРБИТЕ СРЕЩУ ТУРЦИ И ГЪРЦИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА НАРОДА НИ ПРЕЗ ДЕСЕТИЛЕТИЕТО ОТ 1903 ДО 1913 Г.

Ако трябва да търсим мястото на Костурско в културно-просветните, черковните и революционните борби в българската история то много лесно ще го открием – то е на едно от водещите места. Революционните борби в Костурско послужиха и като най-сериозен аргумент при вземането на решението за Илинденско-Преображенското въстание по време на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., защото там въстанието на практика беше започнало още от лятото на 1902 г. Там започна своите провокативни действия и полковник Анастас Янков, за да предизвика въстанието.

(РАЗКАЗЪТ НА ИВАН КОЛАРОВ ЗА ТРАГИЧНАТА УЧАСТ НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ СЛЕД НЬОЙ)

Досега имахте възможност да прочетете два откъса от блестящата публицистика на Иван Коларов. Откъсите бяха от неговата непозната за днешните българи книга „Македония и българското племе (от Александра Великий до днес)“, която той отпечатва в София през 1932 г. Тя е забравена и непозната не само за българите от тукашна България, но и за тези от югозападните български земи, които днес живеят отвъд границите в днешна Република Македония и в т.нар. Северна Гърция. За нея не си спомнят и българите отвъд океана, а тя би трябвало да се издава и преиздава и да стане част от библиотеките на всеки българин.

Днес малцина са тези, които си спомнят за терориста от Западнопокраинската революционна организация „ВЪРТОП“ Тодор Петров.

В София в квартал „Изгрев“ има една малка уличка, която носи името Тодор Петров. Но не мислете, че благодарните ни сънародници са я кръстили на терориста от „ВЪРТОП“. Тя носи името на тесния социалист, а по-късно комунистически трибун Тодор Петров. Просто има съвпадение на имената, а десетки хиляди са тези наши сънародници за които днес не само, че няма никъде паметен знак, но и имената и делото им са отдадени на забрава.