Преди 70 години на 29 юли 1946 г. е свикана Парижката мирна конференция. Тя е открита в Люксембургския дворец в Париж от френския министър-председател и министър на външните работи Жорж Бидо. Под хуманистичната фразеология на „миротворците“ на практика се крият техните истински цели – да се накажат битите участници във Втората световна война, държавите-привърженици от оста Рим-Берлин и Токио.
На 11 декември 1946 г. в полунощ всички радиостанции разпространяват по света следното съобщение:
„Съветът на четиримата външни министри реши мирните договори с Италия, Румъния, България, Унгария и Финландия да бъдат подписани на 10 февруари 1947 година в Париж от представителите на четирите велики сили и от представителите на петте бивши неприятелски държави“.

Ако човек внимателно чете мемоарите на Симеон Радев „Лица и събития от моето време“ не рядко ще се срещне в тях със спомени и оценки за делото на великия български революционер Тодор Александров. Известно е, че С. Радев пише важни части от мемоарите на българското правителство до Парижката мирна конференция и мемоара на Изпълнителния комитет на македонските братства в България. Успоредно с това той заедно с проф. Никола Милев подготвят и издават чрез Министерството на външните работи на френски и английски език документалното издание „Българският въпрос и балканските държави“, като С. Радев пише историческото въведение към книгата, а Н. Милев подбира приложените документи.

След броени дни ще се навършат 92 години от едно от най-големите злодейства в нашата история – убийството на бележития български революционер Тодор Александров. Около убийството на революционера, както и около целия му живот все още витаят редица неясноти и легенди. Вече от години неговият богат архив стои подготвен за печат, но поради липса на средства и незаинтересуваност на тези, от които зависи той все още е непознат за историческата наука.

ЕДНА АНКЕТА, КОЯТО ДАВА ОТГОВОР КАК РУСИЯ Е ГЛЕДАЛА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 1915 Г.
(ЧЕТИВО ЗА РУСОФИЛИ)

Тъй като много пъти сме се спирали на причините, поради които България се включи в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция) сега само мимоходом ще повторим някои от тези аргументи. Страната и народът ни освен, че трябваше да вземе реванш в една нова победна война, но и да завърши своето национално освобождение и обединение. Но да търси България реванш беше предопределено още при подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г.