Сигурен съм, че мнозина познават брошурата на Любен Каравелов „Български глас“ и макар и препубликувана многократно тя и до днес остава непозната за широката наша общественост. А поради опитите да бъдат противопоставени един на друг нашите революционни водачи (къде с основание, къде без основание), някак си тя е избутана доста назад и оценявана главно като една добра революционна публицистика, излязла изпод перото на Любен Каравелов.

(ПОСВЕЩАВА СЕ НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА ПОЕТА И РЕВОЛЮЦИОНЕРА ЯВОРОВ)

В четвъртия том от спомените си „Лица и събития от моето време“ големият наш историк, публицист, журналист и дипломат Симеон Радев разказва неизвестни факти за живота и революционната дейност на П. К. Яворов. Това е времето, когато Яворов участва в дейността на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК). През лятото на 1902 г. когато Комитетът се разцепва той е в ръководството на Върховния комитет, възглавяван от инж. Христо Станишев и Тома Карайовов.  Този комитет с дейността си поддържа и единодейства с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и се противопоставя на акциите на другия Върховен комитет, начело на който са Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.

ГАЛЕРИЯ ОТ БЕЛЕЖИТИ ТРОЯНЧАНИ

Макар, че има няколко кратки истории на Троян, два тома „Троянски сборник“, един дебел том с народни песни от Троянския край, академичните издания за топонимията и говорите на Троянско, няколко малки популяризаторски сборничета с пътеписи, извадки от исторически книги и произведения на троянски писатели, както и няколко книги със спомени на троянчани, и разбира се няколко истории на Троянския манастир, като че ли с това се изчерпва богата история на нашия Троянски край, датираща от дълбоката античност.
Наистина разполагаме и с многократно издаваните книги на Иван Хаджийски, които и днес вдъхват оптимизъм, както сред професионалните мислители, така и сред обикновените наши земляци.

С този материал засега приключвам представянето на д-р Никола Генадиев пред нашите читатели. Този път чрез спомените на неговите брат, политически приятели и съвременници.
Животът, дейността и творчеството на големия български политик и държавник д-р Никола Генадиев (1868, Битоля – 1923, София) десетилетия вече държат буден интереса, както на изследователи така и на широката читателска публика. Неговите спомени досега са претърпели две издания. Парламентарните му речи са били публикувани многократно, а по страниците на политическия печат има стотици негови статии и изявления.