РАЗКРИТИЯ ЗА ТУРСКИЯТ ШПИОНАЖ В БЪЛГАРИЯ

Темата за турския шпионаж в българската история и литература съвсем не е непозната. Може би донякъде е позабравена, но ако разгърнете страниците на Иван-Вазовото „Под иго“ ще се срещнете с турския шпионин Христаки Заманов, който слухти около подготовката на Априлското въстание. Все пак доколкото си спомням, Вазов не ни го представя като напълно отрицателен образ. Платеният турски шпионин не е забравил българския си произход. (По-долу ще се сблъскате с един подобен действителен случай половин век по-късно.) Може би литераторите отдавна да са анализирали Замановия образ и действия, както и да са намерили неговите прототипове в действителността.
В „Миналото“ на Стоян Заимов също ще срещнете доста страници, посветени на турския шпионаж сред българските революционери от времето преди Освобождението. При Заимов шпионите не са измислени, а са действително съществували персонажи от онова бурно време.

продължава>

 

СПОМЕНИТЕ НА СИМЕОН РАДЕВ

„ЛИЦА И СЪБИТИЯ ОТ МОЯ ЖИВОТ“.

ТОМ ІІ, СОФИЯ, 2014 Г., 600 с.

Преди дни излезе от печат и тия дни ще бъде по книжарниците том втори от спомените на видния български историк и дипломат и най-добрия български вестникар и публицист Симеон Радев. Нашите читатели първи ще имат възможност да се запознаят с предговора на тома, в който накратко ще придобият представа какво съдържа този пореден том от спомените на най-добрия български разказвач, когото немският изследовател, преводач и познавач на българската литература нарежда редом до патриарха на българската литература Иван Вазов.
Изданието на този великолепен том от спомените на С. Радев дължим издателство „Захарий Стоянов“, а впечатляващата корица е дело на художника Жеко Алексиев.

продължава>

 

ПИСМАТА НА Д-Р НИКОЛА ГЕНАДИЕВ ОТ МИСИЯТА МУ В РИМ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА (1915 Г.)

 

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Наскоро имахте възможност да се запознаете с доклада на лидера на стамболовистката партия в България д-р Никола Генадиев за мисията му в Рим от края на 1914 и началото на 1915 г. (Вж. България в навечерието на Първата световна война. Тайният доклад на д-р Никола Генадиев по мисията му в Италия и Франция от края на 1914 и началото на 1915 г. Вж. и Кой е д-р Никола Генадиев?) След разговорите си с италианските политически и държавни дейци, а и след краткото си посещение в Париж, той дава своето мнение пред тогавашния министър-председател д-р Васил Радославов, че страната ни трябва да се ориентира при евентуално участие във войната, при отказа й от неутралитет, на страната на Антантския блок. Т

продължава>

 

ИЗ ЗАВЕЩАНИЯТА НА АКАДЕМИК АНГЕЛ БАЛЕВСКИ

ГАЛЕРИЯ ОТ БЕЛЕЖИТИ ТРОЯНЧАНИ

Преди две седмици децата на България тръгнаха отново на училище. Не съм сигурен, че някой от нас се сети, че на тази дата преди 17 години почина един от най-големите български учени, роденият в Троян академик Ангел Балевски. С право нашите троянци се гордеят със своя съгражданин и днес в Троян има една улица, която носи негово име. Не съм сигурен, че има и други места в родината, където да тачат неговата памет. А не бива да забравяме, че той е потомък на здрав е твърд български род, от далечния днес Охрид. Неговият род е оставил следи в обществено-политическия живот, както в родния на прадедите му Охрид, така и в нашия Троянски край.

продължава>

 

СИМЕОН РАДЕВ ЗА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКИЯ ТАЕН ДОГОВОР ОТ 1897 Г. ЗА ПОДЯЛБАТА НА МАКЕДОНИЯ

Когато през 2009 г. публикувах Тайния сръбско-български договор от 19 февруари 1897 г. в документалния сборник с дипломатически документи „Сръбските интриги и коварства срещу България (1804-1914)“ се оказа, че това е първата негова публикация в България по запазения му препис в личния фонд на Боян Мирчев в Централния държавен архив. Въпреки, че за външната политика на Народната (народняшката) партия и на нейното правителство, възглавявано от д-р Константин Стоилов има не малка по обем, а и по качество литература, все още оставаха редица недоизказани неща.

продължава>