В дните, когато отбелязваме 138 годишнината от Априлското въстание в Сайта „Сите българи заедно“ ще се спрем на въпроса какво можем да прочетем за него от публикуваните през последните десетилетия мемоарни книги. По думите на проф. Николай Генчев въстанието е “най-дръзката национална епопея, която бележи предела между многовековното османско господство в българските земи и началото на свободната нова българска история.”
Едва ли трудното ежедневие на българина може да се осмисли и изпълни с емоциите от спомена и личните съприживявания на всеки от нас за това въстание описано и възпято от перата на Иван Вазов, Захари Стоянов и Стоян Заимов. За да се доближим по-близко до това героично събитие, без да се откъсваме от съвремието искам да си послужа с думите, изречени от Димитър Страшимиров – “Събитието не е велико като събитие, героите не са едри като герои, и ние най-после, ние сами сме дребни, ние сами не сме ние в душите си, а че най-после и патриотизмът ни, и той отдавна е отишъл по дяволите.

Тия дни се честват две важни годишнини, които ни накараха отново да разгърнем Захарий-Стояновите „Записки по българските въстания“. Едната е свързана със 130 годишнината от излизането на първия том от тази велика книга, а втората е свързана със 138 годишнината от избухването на Априлското въстание. Не че не се говориха много приказки, свързани с тези годишнини, кои верни, кои не до там, но смятам, че е хубаво да си припомним за въстанието и за неговия летописец, чрез написаното от един от най-големите български учени – македонският българин проф. Александър Балабанов.

По-преди Ви обещах на страниците на Сайта „Сите българи заедно“ да продължа с разкритията за престъпния български монарх Фердинанд Сакскобургготски. С настоящия материал изпълнявам част от моето обещание, тъй като този материал ще бъде последван и от други разкрития.
Документите, които Ви предлагам този път са от германски произход и са издирени от големият наш дипломат Любен Златаров, влязъл в дипломацията през 1924 г. и служил в българските легации във Виена, Букурещ, Берлин и Москва. Документите са издирени от германските библиотеки и архиви по време на мисията му в Берлин през 1936-1937 г., където е последователно първи секретар и управляващ Българската легация.
Издираните от него материали са толкова красноречиви, че трудно може да се каже нещо към тях.

Преди десетина дни излезе от печат книгата с мемоарите на видния български журналист, публицист и участник в политическите борби в България от края на XIX и първите десетилетия на XX век Велчо Т. Велчев.
Книгата носи набиващото се на очи заглавие „Из бурните времена на новата ни история. Записки и спомени“ (600 стр.) и е издание на Издателство „Прозорец“. Тя е съставена от Ива Бурилкова и Цочо Билярски, които са автори на предговора, на кратката библиография и на подробните бележки за личностите, срещащи се в текста на книгата. Съпроводена е и от втори предговор от доцент д-р Веселин Методиев, в който той търси и намира мястото на видния публицист в политическия и културния живот във времето, когато се изграждаше и утвърждаваше българския парламентаризъм и многопартийната политическа система. В това време В. Велчев се утвърждава и като едно от първите пера на българската журналистика с ясно изразена принадлежност към българската десница.