Тия дни отново се заговори за боевете при Дойран през Първата световна война на ръководената от генерал Владимир Вазов Плевенска дивизия. Поводът за това са епичните боеве на дивизията през септември 1918 г., когато обединените военни части на Антантата понасят едно от най-големите си поражения. Под ръководството на ген. Вазов дивизията нанася удар на воюващите на тази част от Южния фронт английски, френски, руски, гръцки и сръбски войски и се изтегля в пълен боен ред в старите територии на Царството след пробива при Добро поле.

След Парижката мирна конференция (1919 г.) на нашата западна съседка Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (Югославия) й предстоеше да проведе парламентарни избори за Учредително събрание (Конституанта).
Тъй като Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО) не е легална организация в Триединното кралство и няма възможност да излъчи свои кандидати за Учредителното събрание през 1920 г., повежда агитация в полза на Сръбската комунистическа партия (СКП), единствената тогава политическа сила, която все още признава българската националност в Македония и настоява да й се дадат малцинствени права – да се запазят българските училища, църкви и останалите културни и просветни институции.

Отново заживяхме в предизборни очаквания. Вероятно скоро ще бъдем засипани от несериозни и невярни тълкувания на Договора за приятелство между България и Турция, станал известен като Ангорски договор. Опитът ни досега показа, че неграмотни журналисти и некомпетентни историци и юристи, както и патриотарски настроени политикани без да познават клаузите на Ангорския договор, или преиначавайки ги, излизат с конкретни искания в рамките на милиони, а даже и милиарди долари, базирайки ги уж именно на договора.

В началото на XX век възникналият с Берлинския договор от 1878г. македонски въпрос се превръща в най-острият балкански проблем, който засяга както интересите на балканските държави, така и тези на великите сили.
Русия като една от великите европейски държави активно участва в решаването му от неговата поява чак до Балканските войни от 1912-1913. По това спор в историографията няма. И до днес обаче тя не е осветлила достатъчно пълно ролята на руските дипломати в европейските вилаети на Османската империя за обезбългаряването на Македония и нейното разделяне след Балканските войски чрез поробването на македонските българи от Сърбия и Гърция.