(ПОВЕРИТЕЛНО ПИСМО ОТ ДИМИТЪР РИЗОВ ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ Д-Р КОНСТАНТИН СТОИЛОВ)

За Димитър Ризов е писано толкова малко, че днес той е почти забравен, а за него има какво да се говори и пише. Още повече, че неговият архив, макар и разпръснат все пак е запазен. По вестници и списания се намират неговите блестящи статии, в които той се изявява като умел и нетрадиционен полемист, непризнаващ никакви авторитети. В нашите библиотеки се пазят неговите книги и брошури, а едва ли има някой който да се занимава с македонския въпрос и да не познава неговият превод на дипломатическите документи от Френската жълта книга. Макар и критикуван и дори отричан неговият четириезичен исторически атлас от края на Първата световна война все още е ненадминат.

(ТАЙНИЯТ ДОКЛАД НА Д-Р НИКОЛА ГЕНАДИЕВ ПО МИСИЯТА МУ В ИТАЛИЯ И ФРАНЦИЯ ОТ КРАЯ НА 1914 И НАЧАЛОТО НА 1915 Г.)

Един от най-свързаните с Македония български държавници и политици е роденият в Битоля д-р Никола Генадиев. След убийството на Димитър Петков през 1907 г. д-р Генадиев застава начело на Стамболовистката партия. По време на второто стамболовистко правителство, като министър в него, той разполага с безотчетните фондове на правителството. Основната част от тези средства отиват за подпомагането на ВМОРО и по ирония на съдбата през есента на 1923 г. той е убит в София по нареждане на нейните ръководители Тодор Александров и ген. Александър Протогеров.

(ПОВЕРИТЕЛЕН ДОКЛАД ОТ АНДРЕЙ ТОШЕВ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ОТ 1907 г.)

На 9 срещу 10 януари 1944 г. един български дипломат, държавен и културно-просветен деец и публицист с европейски авторитет загива под бомбите на антифашистката коалиция в София.
Неговата обществено политическа кариера е тясно свързана с Македония като учител, дипломат и сподвижник на дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Македонската тема и балканските отношения са основните в неговото научно и публицистично творчество.

През 1928 г. излиза от печат том 2 от „Събраните съчинения“ на проф. Никола Милев. Той е озаглавен „Научно-политически статии“. За съжаление в него са включени само една малка част от неговото публицистично наследство. Подборката е направена сред статиите му, публикувани в печатния орган на Министерство на външните работи и изповеданията вестник „L’Echo de Bulgarie" през 1914 и 1915 г. По това време проф. Никола Милев е редовен доцент по история в Софийския университет, директор на печата в Министерство на външните работи и изповеданията и директор и редактор във вестника. За съжаление редакционния комитет на изданието, в състава на който влизат проф. Васил Златарски, Велчо Т. Велчев, проф. Стефан Консулов и Георги Кулишев, прекратява по-нататъшната си дейност и останалите му статии и публикации така и не виждат бял свят. Статиите си във вестника проф. Никола Милев печата на френски език, по това време представляващ езика на дипломацията.