Скоро ще отбележим 70 годишнината от една зловеща дата в българската история – започването заседанията на Народния съд. Сега няма да Ви занимавам с него, тъй като по тази тема са изписани хиляди страници, а предстои да се изпишат още няколко пъти повече. По време на неговата работа дори излиза вестник „Народен съд“, в който се печатат текстове от дневниците на проф. Богдан Филов, ген. Никола Михов, Любомир Лулчев и др. На неговите страници са публикувани и ценни документи, а и обемист публицистичен материал, който прави само политически внушения, без да има какъвто и да било доказателствен характер.

Един от най-видните представители на нашия генералитет от старото поколение и пряко свързан с идеята за българското национално освобождение и обединение е безспорно генерал Христо Луков. В словата си той не само, че формулира що е това национален идеал, но го и отстоява до края на живота си.
Може би в днешно време да се говори за национален идеал е доста нелепо, тъй като политиците и държавниците ни определено не са наясно с него. Вината за това имат не само политици и държавници, но и преди всичко възпитанието и образованието, жертви на които е нашето младо поколение.

Василена Ц. Билярска

Глава 1.
МАКЕДОНИЯ В ПОЕЗИЯТА НА ИВАН ВАЗОВ

Една от централните фигури в българския литературен живот през първите десет - петнадесет години след Освобождението през 1878 г. несъмнено е Иван Вазов (1850, Сопот - 1921, София). Със своето творчество Иван Вазов свързва две епохи не само чрез изобразения живот, но също така и чрез онези демократични идеи и творчески традиции, които усвоява от най-добрите предосвобожденски дейци и на които е носител и след Освобождението. Събитията,  хората,  отношенията в продължение на петдесет години от историята на българския народ, както и редица моменти от далечното минало, намират отражение в неговото творчество, от което са се възпитавали няколко поколение.

Скоро ще отбележим 25 години от смъртта на Стефан Попов за когото Петър Увалиев беше писал, че „той беше единственият наш мислител, който имаше какво да каже на света“.
Той издържа изпитанието на времето, но въпреки това не ми е известно някъде да има улица кръстена на него, а мястото което с право му се полага (, както на него така и на писателят Георги Марков) стои празно в алеята на нашите водачи в Борисовата градина. 25 години след неговата смърт и след промените като, че ли все още има хора в страната ни, които са заинтересувани неговото име, дело и творчество да бъде забравено и изличено. Макар, че основните му книги и спомените му да са вече отдавна отпечатани, те днес са захвърлени в ъгъла на нашата памет, защото изказаните от него истини остават неудобни и сега.