ЧАСТ 2

В тази втора част от книгата ми „Цар Фердинанд –  циник, измамник, лицемер, Том І“ Ви предлагам да прочетете приложенията към книгата, които по най-добрия начин потвърждават автентичността на Фердинандовото писмо със съвети към царуващия в България негов син - цар Борис ІІІ. Това са документите по Тайният заем от Русия на цар Фердинанд, когото той така и не успява да изплати на руската държава. Тъй като според този договор дворецът „Врана“ е ипотекиран като залог, че заемът ще бъде изплатен, интересното днес е дали този дворец не е собственост на Русия и какво казва по въпроса международното право? С този заем Русия успява да впримчи България в своите планове при създаването на Балканския съюз през 1912 г., познавайки апетитите на този алчен владетел.

ТОМ І – ЧАСТ 1

Със съжаление трябва да отбележа, че отново се налага да се занимавам с този недостоен човек, който по така сложилите се български обстоятелства е трябвало да управлява държавата ни в продължение на 31 години. И още в началото трябва да кажа, че бързото му бягство, или както по-научно се отбелязва, абдикация, той се спасява да не бъде прогонен с камъни и тояги от поданиците си. Спасявайки живота си в това паническо бягство, той успява да спаси и ценностите си, както и да замъкне със себе си и едни от най-важните архиви на българската държава, обявени от внука му като негов личен архив.

Аргир Манасиев е един от най-видните дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), с която остава свързан до края на живота си. Същевременно той е известен педагог и музикален деец и остава в нашата история като възпитател на хиляди млади българчета. Преди да имате възможност да прочетете неговите спомени, накратко ще отбележа най-важните моменти от неговия живот и революционна дейност, а с подробностите ще се запознаете от неговия разказ.
Аргир Наков Манасиев е роден през 1873 г. в с. Сехово, Гевгелийско. Завършва Българската католическа гимназия “Зейтинлика” в Солун, където след това остава да учителствува. Става член на ВМОРО още през 1894 г. След това А. Манасиев учителствува в с. Ново село и с Негован, Солунско, с. Смоквица, Гевгелийско и др.

За него днес едва ли някой си спомня. Неговото име мимоходом се споменава в историята на българската журналистика и в историята на национално-освободителните борби на българите от Македония и Одринско. Докато нашата държава и кретащата по следите на политиците ни наука, забравя своите заслужили синове във Вардарска Македония не спят. Там той е на едно от водещите места в т.н. „македонска история и журналистика“. В действителност неговият живот и дейност са тясно свързани с България и с нейната култура. Същевременно той е и един от най-ранните македоно-одрински дейци в Княжество България. В София той дружи с основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е един от основателите на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК).