Юли 1913г. Тече втория месец на Междусъюзническата война. Война, при която България е хвърлена в кръвопролитна схватка срещу всички свои съседи, съюзили се, за да не допуснат осъществяването на нейното национално обединение.
В тази кратка, но кръвопролитна война България е спасена от нейната храбра войска, поставена да воюва при крайно неблагоприятни условия с превъзхождащите сили на Сърбия, Гърция, Черна Гора и Османската империя. Въпреки загубите, отстъпленията и грешките на Главното командване,  в самия край на войната българският войник напряга всички свои сили, за да постигне две значими победи на Калиманското плато и при Кресна, победи , чиито последствия при определени условия биха довели до обрат в хода на Междусъюзническата война.Ако на Калиманци през юли 1913г. е спрян бесният натиск на връхлитащите сръбско -черногорски войски, то провалът на армията на Гърция начело с нейния крал Константин  настъпва при Кресна. Кресненската операция е завършекът на бойните действия на Българската армия на фронта срещу Гърция.

Още от края на ХІХ век след първите разкрития (афери) на турските власти и след дипломатическите постъпки на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) македонският въпрос винаги е бил на вниманието на най-видните политически и държавни дейци и извън родината ни. Към националноосвободителните борби на българите, и особено по македонския въпрос проявяват интерес създателите и ръководителите на Първия и на Втория Интернационал, а доколкото се отнася до Коминтерна интереса и особено намесата в неговото разрешение приема парадоксална, но определено антибългарска насоченост. Но тук няма да се занимаваме с изказванията на Карл Маркс и Фридрис Енгелс против националноосвободителните борби на народа ни и с действията на Коминтерна, тъй като те заслужават по-обстоятелствено изложения.

Сега, когато се отбелязва годишнината от Балканските войни ни залива огромна по обем информация, кога вярна, кога лъжлива. Безспорен е единствено героизмът на българския войник по бойните полета на Македония, Тракия и Добруджа през Балканските и Първата световна войни.
Видиотените управляващи тогава български русофили (партията на народняците, начело с Ив. Ев. Гешов и на прогресивно-либералите, начело с д-р Стоян Данев), по думите на Старозагорския митрополит Методий Кусевич, доведоха заедно с цар Фердинанд страната ни до първата национална катастрофа. Но нещата и до днес остават непроменени, като продължава да се робува на една лъжа.

НЯКОЛКО ДОКУМЕНТА ЗА ВЪСТАНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ОДРИНСКО.

В резултат на десетгодишния подготвителен период на Илинденско-Преображенското въстание по думите на историка на македоно-одринското освободително движение Христо Силянов „цялата организирана област извади 14 000 въоръжени борци – около 12 000 в Битолско и Одринско и около 2000 в другите революциони окръзи“.