КОЙ ИМА ИНТЕРЕС, т. е. МОТИВ?

Същността на този зададен от Цицерон риторичен въпрос изразява съмнението,че мотивите да се извърши едно престъпление падат най-вече върху този, който има полза, или най-много полза от това деяние. Една година след атентата на летището в Сарафово ЕС взе политическо решение да включи военното крило на „Хизбулла” в списъка на терористичните организации, което означава налагане на редица ограничителни мерки от финансово-икономически и политически характер. Замразяването на банковите сметки на организацията надали ще даде някакъв резултат, защото основното финансиране което се осигурява от Иран се извършва по други начини и пътища. Освен това е практически невъзможно да се диференцира политическия подход към лицата от политическото и военното крило на организацията. По време на проведената на 26.07.2013 г. среща между Амар Мусауи – отговорник за международната политика на организацията и посланика на ЕС в Ливан – г-жа Лина Ейхорст, първият е заявил, че няма военно крило тъй като „...военните са политици, а политиците са военни...”

Погромът на България през 1913г. е резултат на погрешна външна политика, пропиляла всички шансове за национално обединение и външен заговор, комбиниран с национално предателство във високите етажи на военнополитическата власт на Царство България. Огромен "принос" за крушението на българския национален идеал през фаталната 1913г.  имат българските русофили, както политици, така и висши офицери. Един от тях е ген. Стилиян Ковачев, чиято пагубна роля за военните несполуки на България в самото начало на Междусъюзническата война остава неосветлена вече век.
Това е лоша традиция в посткомунистическата българска историография, която още не се е освободила от идеологическата си обремененост и от сенките на миналото.

България губи три войни – Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915-1918) и Втората световна война (1941-1944), в които Гърция е на страната на победителите. През лятото на 1913 г. гърците упражниха истински геноцид над българите в Македония и Тракия – това българско население, което не успяха да избият беше прогонено от родните им краища, а имотите му и движимото му имущество бяха заграбени. Българските митрополии, църковни наместничества бяха закрити и митрополитите и църковните ни дейци изгонвани или избивани, а черкви и храмове или бяха разрушени или преминаха под ведомството на гръцката църква, а църковната утвар заедно с църковните книги и икони бяха унищожавани или заграбвани.

Какво да четем?

През тази година нашият народ ще отбележи две славни годишнини от неговата история – 120 години от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и 110 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Напоследък по тези теми бяха излъчени телевизионни предавания и бяха отпечатани редица статии. Във всичките преобладаваше патриотизма на говорещите и пишещите, но връх вземаше преди всичко незнанието, а често пъти и глупостта. Не бяха обяснени нито причините, нито целите, нито етапите на въстанието, нито кой го ръководеше след като Централния комитет на ВМОРО беше арестуван – ролята на Задграничното представителство в София и на главните щабове на въстаническите окръзи. Абсолютно некомпетентно се поставяше и разискваше и въпроса за автономията на Македония и Одринско като цел на ВМОРО, формулиран в програмните й документи и обяснен в спомените и документите на нейните създатели и ръководители.