Историкът на македоно-одринското освободително движение Христо Силянов е активен участник, както в революционното, така и в легалното движение. Същевременно той е и един от видните политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, автор на едни от най-интересните мемоари за революционните борби. Но неговото име преди всичко се свързва с капиталния му двутомен труд „Освободителните борби на Македония”, по който продължава да работи до самата си смърт, но така и не успява да го завърши. Но има ли нещо неизвестно или малко известно от биографията на този виден български революционер, историк и публицист? Няма да повтарям известните факти от неговата биография, които може да научите или да си припомните от сайта „Сите българи заедно”, но ще Ви насоча към някои не дотам известни факти от неговия живот.

Малко известен факт за българите е, че през Първата световна война България воюва срещу Русия на два фронта - в Добруджа и в Македония.
Военно участие на Русия в световния конфликт включва сраженията на нейните войски на Източния фронт срещу германо - австрийските войски, на Кавказкия фронт срещу турските войски, но също така и действията на императорските части и подразделения във Франция и Македония. Тези задгранични руски военни части обикновено са наречени „Руски Експедиционен корпус“. Сведения за него се сдържат в много руски архивохранилища, но основно във фондовете на Руския държавен военно-исторически архив (РГВИА) в Москва.

На границата на зимата и пролетта българите честват празник, наречен Сирни заговезни, Сирница, Сирни поклади, Заговялка, Сирна прошка, Прочка, Ората, Поклади и др. Празникът е съобразен с черковния календар и се почита винаги в неделя, седем седмици преди Възкресение Христово. Според каноните на Православната Църква със Сирни заговезни се  поставя началото на великденските пости, които трябва да подготвят душата и тялото на вярващите за големия празник, наречен от Светите Отци на църквата „ празник на празниците и тържество на тържествата”. Обичаите  на този ден са ярък израз на онзи неповторим  и неделим синтез на старинни ритуали и представи дошли от дълбока, езическа древност и християнската вяра.

Преди години един водещ наш историк в свое изявление беше споменал, че много критични моменти може да бъдат изтъкнати за Кобургготската династия. Но чудно защо, след това не само, че замлъкна, но започна да изтъква аргументи защо Фердинанд Сакскобургготски трябва да бъде погребан на българска земя?!
Нямах намерение да се занимавам повече с личността на Фердинанд след като с Никола Григоров издадохме вече три книги за него, но напоследък гледам и слушам, как царедворците, разчитайки на късата памет на сънародниците ни, отново се появиха на хоризонта, решихме отново да припомним неговите цинични съвети към сина му, царуващия Борис III. И без Фердинандовите съвети, цар Борис добре се оправяше като монарх и спокойно може да кажем, че синът на „Фердинанд лицисата“ не беше по-малък лисунгер.