Един поглед върху отношенията на руския шпионаж и дипломация към България и по македонския въпрос.

Наближава една тъжна годишнина – сто години от първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България беше ограбена от коварните си съюзници през Балканската война (1912-1913) Сърбия и Гърция и полакомилата се за нови грабежи Румъния. Но само те ли бяха виновни за катастрофата, която сполетя народа ни. Главният виновник за катастрофата на България през 1913 г., който публично подкрепяше тази неправда беше Русия, с нейната имперска политика. След това сред виновниците са заслепените русофили, които управляваха България – правителствата на Иван Ев. Гешов и д-р Стоян Данев от народняци и цанковисти.

На 3 април 1917 г. Тодор Александров в писмо  до генерал Александър Протогеров пише: “...Аз съм “оръдие” само на идеята за освобождение  на Македония и за обединение на бълг[арския] народ.  Това съм го доказал с целия си досегашен живот, като съм пожертвувал за тая идея сичко, освен живота ми, който случайно, може би за нещастие, е уцелял. Досега съм получил едно морално удовлетворение, именно, че идеята е вече на осъществяване. Занапред ми остава едно несносно здраве и един морален капитал – моята чест. Никому няма да позволя да се гаври с тая моя светиня...”

Като гледаме какво е сега положението в Македония и примирението и пригласянето на тамошните българи пред сърбоманските издевателства над тях искаме да покажем, че в миналото съпротивата там не е преставала. Веднага след Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), узаконил първата национална катастрофа, терорът и насилията над нашите сънародници се засилва. Над българите в Егейска и Вардарска Македония гръцките и сръбските поробители осъществяват истински геноцид, а оцелелите наши сънародници са подложени на пълна денационализация, надминаваща дори петвековното турско робство. Засилва се и съпротивата на българите, сменили турското робство със сръбско и гръцко. Въстават българите в Тиквешията, в Охридско, в Кичевско и в Дебърско. Въпреки героизма на въстаниците, въстанията са жестоко потушени и са дадени нови скъпи жертви. Българските земи се обезкръвяват тъй като се увеличават и бежанските потоци към свободна България. Сръбските и гръцки окупатори закриват българските общини, църкви, училища и читалища. Спират да излизат и печатаните в Цариград, Солун и Битоля български вестници и списания.

На 30 юни 1898 г. русофилското правителство на д-р Константин Стоилов под натиска на руския дипломатически агент Юрий Бахметиев уволнява от тогавашното Висше училище и изгонва от България един от най-сериозните историци, русин по произход и с утвърден международен авторитет. След години (1929 г.), когато този учен отново е политически емигрант друго българско правителство ще му устрои официално отбелязване на неговия 70-годишен юбилей и ще му отпусне чрез Народното събрание „един народен дар“ в размер на 270 000 лева, равняващи се на 10 000 швейцарски франка.