Апетитите на Сърбия към Македония и към другите български земи датират не от вчера и днес, а от векове. Но от „Начертанието“ на Гарашанин от 1844 г. тя приема по-агресивна и целеустремена, и вече планирана линия и ако погледнем картата на Сърбия ще видим докъде са стигнали техните апетити и постижения. Няма да се занимаваме с изследванията за сръбската културна и въоръжена пропаганда в Македония, тъй като тях може да откриете във всяка библиография. Ще Ви насочим преди всичко към оригиналните сръбски документи, които бяха публикувани през последните десетилетия в Белград и Скопие, като за това най-голяма заслуга има югославският изследовател Климент Джамбазовски, а преди него сръбската агресивна политика към България беше изкарана на светло от Миленко Вукичевич, Драгослав Странякович и югославския пълномощен министър в Берлин Милан Богичевич. От техните публикации светът за пръв път научи за „Начертанието“ на Илия Гарашанин и за по-късните начертания и планове на д-р Стоян Новакович.

Както Македония през 1913 г. беше откъсната от България и северният й дял – Вардарска Македония беше заграбена от Сърбия, а южният – Егейска Македония – от Гърция, по същия начин беше разпределена и Тракия – Източна Тракия още през 1913 г. Турция си възвърна, а Западна Тракия беше заграбена от Гърция след Първата световна война. Към царството потекоха многохилядни бежански маси, а тези които останаха по родните си места бяха подложени на нечовешки издевателства, ограбвани и избивани по най-жесток начин. Като че ли споменът за ослепените Самуилови войници беше оживял.

Този път няма да се занимаваме с биографията на един от най-големите български учени и представляващ гордост за родната наука. За него може да прочетете приложената кратка биографична справка в края на този материал, която много от Вас вероятно са чели, а тези които са се занимавали по-подробно с неговия живот, дело и творчество биха могли вероятно да кажат и да припомнят още много факти.
Едни от най-страшните и потресающи картини за разорението и изтреблението на тракийските и македонските българи са книгите на проф. Любомир Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ (1918 г.) и „Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912-1913 година.“ (1929). Сега Ви предлагаме текста на една забравена, а за много българи напълно непозната негова книга „Историята на „Гюмурджинската автономия” (1914 г.), текстът на която преди време включихме в сборника „Гръцките жестокости и варваризъм над българите (1912-1923 г.)“, който беше отпечатан като № 29 от Библиотеката „Сите българи заедно“ (2012 г.).

Може би читателите ще се изненадат от материалът, който Ви поднасяме. Но съм сигурен, че това което ще прочетете си заслужава отделеното време. „Долу маските!“ е една от най-хубавите речи на видния комунистически деец Васил Коларов (1877, Шумен – 1950, София). Той я произнася на 22 юни 1919 година на публично събрание в софийския театър „Корона”. Този антивоенен митинг е свикан от Българската комунистическа партия на площада при Лъвовия мост в близост до тогавашния Партиен дом. На него са присъствували главно жени-работнички и войници. Реч е произнесъл и водачът на БПК Димитър Благоев - Дядото, който издигнал лозунги за мир и за поддръжка на мирните предложения на съветското правителство. Митингът е бил свикан въпреки военното положение, въпреки забраната, но полицията не се осмелила да разгони митинга.