На 29 май 2013г. вестник "Дума"публикува статията под заглавие "Звездният миг на България. Сто години от Лондонския мирен договор" с автор някой си проф. Иван Филчев.
В нея авторът й се спира на Балканските войни и отражението им върху съдбата на българския народ. Статията се явява класически пример как се лъже и манипулира на тема Балкански войни. В това отношение проф. Иван Филчев следва традициите на Института по червена професура, и даже ги усъвършенства.
В началото на статията професорът изброява добре познатите факти около началото на Балканската война и победоносния й ход до пролетта на 1913г. Както е добре известно, тази война завършва с подписването на Лондонския мирен договор на 17 /30.05.1913г.

За ужасите, които преживяха българите във Вардарска и Егейска Македония от 1913 до 1915 г.

Цочо В. Билярски

МАКЕДОНИЯ

А. ДО БУКУРЕЩ.
Някога, когато населяващите Балканския полуостров народи поведоха борба за своето национално групиране и освестяване и по-после за извоюване на политически свободи, първите светли искри на българския народ пламнаха в южните и югозападни крайнини на Македония. Оттам, подобно пожар, тръгна бунтовнишката и горда мисъл на о[тец] Паисий, оттам се чуха първите твърди слова на зовящите своя народ българи, оттам в още по-далечна епоха - някъде, в горните манастири родени в ръцете на българи, тръгна славянската книга, която през редица столетия обхождаше всички славянски страни ги викаше към живот.

За ужасите, които преживяха българите във Вардарска и Егейска Македония от 1913 до 1915 г.

Когато през 2005 г. издадохме книгата „Македонски мартиролог“, като № 2 от библиотеката „Сите българи заедно“ не очаквахме, че ще бъде толкова впечатляващ отзвука от нея. Не ме разбирайте грешно. Българската журналистика и критика се направи за пореден път, че нищо не е станало и дори не й отдели нито ред. Официалната историография също си правеше оглушки и я остави без внимание. Тя беше забелязана и разгръщана с трепет от внуците на избитите или прогонени македонски българи през ония кървави и зловещи дни и нощи преди сто години. Единствено литераторите и езиковедите я включиха в учебната програма на студентите от Югозападния университет „Неофит Рилски“. А покъртителните обаждания на потомците, били те от Пиринска или Вардарска Македония бяха безчет. Внуците на избитите и прогонените българи от Егейска Македония, живеещи в Република Македония отново разгръщайки книгата бяха преживели ужасите, за които знаеха от изтерзаните си семейства и родове.

(По случай 130 години от рождението му)

Григор Василев остава известен в българската културна история като безспорен меценат на българската култура и като инициатор за създаването на българска художествена галерия по примера на Третяковската галерия, за реализирането на която той жадува през целия си живот и от която инициатива остават стотици картини и творби на българските скулптори, красящи стените на родния му дом, а други стотици дарявани на Националната и Столичната галерия, както и на български музеи, читалища и училища.