„Не е задължително да сте съгласен
със събеседника си,за да намерите
общ език с него.”

М. Тачър след разговорите с Горбачов.

През изминалата седмица министърът на вътрешните работи  -  г-н Йовчев е споделил в интервю по BTV , че предстои реформа в системата за национална сигурност. Това означава промяна на съществуващата  с цел подобряване на ефективността на нейното поведение. Това предполага подобряване на качеството и надеждността¹  в поведението на елементите на системата, и оптимизиране на връзките помежду им.

През тези дни се отбелязва 100 годишнината от Междусъюзническата война, но като че ли се избягват най-страшните събития, свързани с нея. С половин уста се говори и за виновниците на тази лошо водена война. Героизмът на нашите войници не може да служи за параван на главния престъпник цар Фердинанд, както и на българското главно командване и на правителството на д-р Стоян Данев.
Там където се разиграват най-големите трагедии за българското население в Тракия и Македония българската войска в повечето случай стои безучастна и наблюдава злодействата на довчерашните съюзници от Балканската война и на турската и румънската войска. Не са единични случаите, когато българските висши офицери не позволяват на войниците от войската и доброволците в Македоно-Одринското опълчение, родом от Македония и Тракия, да отидат с оръжието си и да защитят подложените на унищожение родни места и избивани близки.

Димитър Благоев – Дядото познавахме само като икона от учебниците по история на БКП. Неговата публицистика по българския национален въпрос не само, че слабо е позната, но и тълкуването й в книги и дисертации е насочено в грешна посока, за да се търсят общите корени и идеи на двете български социалдемократически партии.
Може би за да открием истината за българския национализъм и вижданията на различните наши политически партии от времето преди 100 години когато България участва в създаването на Балканския съюз и в последвалите две Балкански войни трябва да се обърнем към архивните документи и към материалите, публикувани в тогавашните вестници.

Вече близо три десетилетия откак големият български учен акад. Иван Дуйчев не е сред нас.
Учен с голям международен авторитет, той беше и един сред водещите наши историци-медиевисти и изследователи на старобългарска литература. Неговото научно творчество е толкова голямо, че още все още има и неиздадени негови изследвания. Изключително богат е и неговия личен архив, съхраняван във научния център, който носи неговото име. Библиографска рядкост са неговите изследвания и двутомното издание на изворите за старата българска книжнина. Неосъществена все още е и идеята да започне издаването на огромната му кореспонденция с учени от цял свят, занимаващи се с византинистика и старобългаристика.