Малко познати факти за участието на ВМРО в преврата.

Преди 90 години по насилствен път бе свалено правителството на БЗНС, начело на което стоеше водачът на партията Александър Стамболийски. Защо се стигна до този преврат срещу едно законноизбрано правителство, ползващо се с мнозинство в Народното събрание. По време на управлението на БЗНС е осъществяван парламентарен терор над малцинството в Народното събрание. Терор беше упражняван и извън парламента над политическите противници, които бяха разкарвани из полицейските участъци и затворите, като изборът на неудобните политически противници често беше касиран.

Славната и героична Илинденско-Преображенска епопея скоро ще навърши своята 110-годишнина. Тя определено е връх в българската национална революция, който слага своя отпечатък върху развитието на освободителните борби на Македония и Одринско. Както в останалите предходни български въстания и в това въстание участваха българи от всички краища на земите ни. За пореден път пролятата кръв на народа ни спои още повече народното единство.
На 2 август 1903 г. българите от Македония и Одринско въстанаха, за да извоюват свободата си от вековния поробител. То беше второто най-голямо българско въстание след Априлското (1876 г.) и беше резултат на 10 годишна подготовка и организация, извършена от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

В денят когато се навършват 90 години от откриването на първите концлагери за дейците на ВМРО от правителството на Александър Стамболийски да си припомним за още един „героичен акт“ на земеделските безродници. За него няма да прочетете нито в учебниците, нито в многобройните биографични и мемоарни книги на земеделските дейци и водачи. Дори и в учебника по история на БКП в главата за „отпорът на единофронтовския комунистическо-земеделски фронт срещу фашисткия тетор от 1923 до 1925 г.“, нищо не се споменава. Но първо да си припомним някои важни престъпни моменти от това управление. На 22 сепетмври 1921 г. във в. „Държавен вестник“ е публикуван „Закон за престъпните деяния против вътрешния ред, личната и имотна безопасност в чужди държави“, до който се достига след посещението на министъра на вътрешните работи Александър Димитров и министър-председателя на Сърбо-хърватско-словенското кралство Никола Пашич.

Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща  златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт - Втора световна война (1939-1945).