Преди около месец нашият народ отбеляза 140 годишнината от Априлското въстание. Като че ли все още се избягва да се говори за разпростирането и за общността на въстаническите действия не само от двете страни на Балкана, но и в Македония (Малешевско и Пиянец). Сега ще имате възможност да прочетете един малко познат текст за началото на революционната дейност на един позабравен македонски българин.
Преди почти 120 години излиза една важна книжка за ранната история на революционното движение в Македония. Тя представлява кратка биография на войводата Стоян Богданцалията. Тя е разказана като типична биография на един хайдутин, който напуска печелившото си занятие на търговец от с. Богданци, Солунско.

На няколко километра по посока на Севлиево се намира малкото китно селце Сенник, някогашното Чадърлии. Насред селцето, на малко площадче и цветна градина се издига грандиозния монумент на един от най-известните в цял свят българи – борецът Дан Колов (27 декември 1892, с. Сенник, Севлиевско - 26 март 1940 г., с. Сенник, Севлиевско), който се намира само на двадесетина метра в близост до родната му къща. Там се помещава и скромна музейна сбирка на бележития българин.

ПРОЗРЕНИЯТА НА НАШИТЕ НАРОДНИ ВОДИТЕЛИ -
ОТ Г. С. РАКОВСКИ ДО МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ

ТОМ І

Още в самото начало на тази необичайна книга искам да отбележа, че нейното заглавие не е мое дело, а на Патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски. То е част от заглавието на неговата книжка „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“, печатана и като поредица от статии в неговия вестник „Дунавски Лебед“. Поводът да я напише е договарянето на Русия с Високата порта в началото на 60-те години на ХІХ век да се пресели българското население от Видинския и другите крайдунавски краища, та дори от Македония в Кримския полуостров и в Южна Русия.

Темата за Юнашките дружества в Македония до преди няколко години бе еднакво неудобна на скопските историчари и на комунистическите интернационалисти от София, които по различни причини изпитваха проблеми и неудобства да дадат историческа светлина и обяснение на един обикновен въпрос – Защо в условията на Османската империя от Солун до Битоля и Охрид бяха създадени десетки гимнастически дружества Юнак, а не сръбски гимнастически дружества „Сокол“. Отговорът на този въпрос е колкото и сложен, толкова и лесен – защото от Солун до Охрид и Битоля в началото на ХХ в. обществено-културния живот на населението в Македония изразява неговата национална идентичност – Българската.