СЕНЗАЦИОННИТЕ РАЗКРИТИЯ ОТ БРОШУРАТА НА ЦК НА ВМРО „ПО СТЪПКИТЕ НА СТОЯН МИШЕВ И ТОДОР ПАНИЦА“

През юли 1928 г. в село Покровник, Горноджумайско се провежда VІІ общ конгрес на ВМРО. Конгресът приема редица изключително важни документи, сред които е и промените в устава и правилника на организацията. Избран е нов Централен комитет на ВМРО, в който влизат Иван Михайлов, Иван Караджов и Страхил Развигоров, като за запасни членове са избрани Йордан Гюрков, Владимир Куртев и Иван Попевтимов. Конгресът не избира нов състав на Задграничното представителство, което става предпоставка за започването на кризата във ВМРО. Старите членове на ЗП Георги Баждарев, Кирил Пърличев и Наум Томалевски, заедно с предишния член на ЦК Георги Похристов са обявени като отпаднали от ВМРО, а на конгреса е потвърдено решението на Иван Михайлов да бъде екзекутиран генерал Александър Протогеров като основния виновник за убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г.

В края на ХХ и началото на ХХІ в. във време на мъчителен и неспирен посттоталитарен Преход към пазарна икономика и действаща демокрация, покрай проблемите във връзка с това назря и въпросът за преоткриване основите на националната идентичност на Българите, след тяхното десетилетно ерозиране, последвало ликвидираната самостоятелна държавност на България. Държавност, чиито основи са поставени през Възраждането в резултат на обединената воля на народа за свобода, независимост и самостоятелно съществуване. Фундаментите й обаче, бяха подкопани, поради премахване на субектите, които бяха гарант, пазител и защитник на на самостоятелната държава България – наследниците на възрожденците, революционерите, на интелектуалния политически, икономически и културен елит на самостоятелното Трето Българско царство (1908-1947 г.).

И за нас българите в началото на Българското възраждане беше словото – словото на Свети Отец Паисий Хилендарски.
Още от детските си години ние българите сме закърмени с неговите слова. В класните ни стаи и в двете ми училища в село Орешак, Троянско на стената висеше неговият портрет. Но от него той не гледаше към нас, а беше съсредоточен над това, което пишеше. Този портрет беше вдъхновен от Иван-Вазовата поема.

Историята на Българите и техните държави е схематично проследяване на житейския път на народа ни. Този път съдържа данни за действителните корени, произход, време- и место поява, етнически и културни характеристики – физическа антропология, етногенеза, състав и трансформации в етническия облик – обединения, разделения, загуба на памет, произведения на културата, материални придобивки и характеристики; обиталища, бит, фолклор, митология, верско-религиозни схващания, основи и характеристика на държавността, трансформации във времето, миграции; битки и противопоставяне на врагове с цел разрастване и разпространение на собствено присъщата култура, религия и държавност; отстояване и утвърждаване на себе си всред другите.