Като че ли вече всичко е казано за Стефан Стамболов, но не всичко е прочетено. Или ако е прочетено, то само малцина са го прочели.
Сега ще имате възможност да се запознаете с три есета за великия българин, излезли изпод перото на други двама велики българи – публицистът, историкът и дипломатът Симеон Радев и карикатуристът и мислителят Илия Бешков.
С. Радев написва едни от най-възторжените слова за държавника и политика Стефан Стамболов в знаменитите си „Строители на съвременна България“. Той многократно се спира на неговия живот, дейност и убийство и в седемтомните си спомени „Лица и събития от моето време“.

Едни от най-скъпите книги от детските ми години в малката ни тогава домашна библиотека бяха гимназиалните и прогимназиалните учебници по история, литература и закон божи на майка ми и баща ми. Още оттогава съм запомнил като автори на учебниците по история – Никола Станев, Иван Кепов, Иван Пастухов, Вана Кепова, Шапкарев. Някои от учебниците предадох в архива, докато другите се загубиха. Но един от авторите като, че ли най-много изпъкваше над останалите, тъй като той бе сред авторите на всичките учебници, обхващащи различни периоди и времена. Този историк беше Никола Станев (1862-1949). 
Големият български учен акад. Иван Дуйчев го нарича „просветител с възрожденски традиции“. И как би могло да бъде другояче, след като първите учители на Никола Станев в Петропавловската духовна семинария са Васил Друмев и Трайко Китанчев. Той израства под крилото на Българската екзархия не само като бъдещия голям историк на България, но и като учител по родолюбие на своите ученици. През Сръбско-българската война (1885) се отличава като доброволец от Ученическия легион. През следващите десетилетия до края на живота си той е свързан изцяло с обучение на поколения българчета не само като педагог, но и като учебникар.

Напоследък имах възможност да прегледам запазените материали и спомени за видния български дипломат, историк и вестникар Симеон Радев.
Далеч зад океана, в Новия свят един от най-дълго излизалите български вестници „Македонска трибуна“ публикува паметна статия на последния ръководител на ВМРО Иван Михайлов. Тя е по случай смъртта на Симеон Радев, който умира на 16 февруари 1967 г. в София. В нея водачът на българските революционери припомня най-важните моменти от живота и творчеството на бележития българин, роден във възрожденския Ресен. Иван Михайлов споменава за единствената си среща със Симеон Радев и за впечатлението си от него.

(ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА НА ЕДИН НАШЕСТВЕНИК, КОЙТО НАЙ-ПОЗОРНО БЕ БИТ В ДОБРУДЖА ПРЕДИ 100 ГОДИНИ)

В свещените книги пише, че ние като християни не само трябва да прощаваме на враговете ни, но и да ги обичаме и това, като че ли най-много се отнася за днешните дни около Коледа. А героят на тоя материал, който се нуждае от нашата прошка е генералът от пехотата Андрей Медардович Зайончковски (8 (20) декабря 1862 г., Орловска губерния – 22 март 1926 г., Москва). Той е руски военен историк и теоретик, масон, потомствен дворянин от Орловска губерния. Както пише най-на първо място в справките за него, той е като нас също православен християнин, но за разлика от нас българските православни той мрази и не обича да прощава. Ген. А. Зайончковски прави стремителна военна кариера и като руски висш военен участва в Руско-японската война и в Първата световна война. В началото на Първата световна война е назначен за командир на 37 пехотна дивизия, от 27 март 1915 г. е командир 30 армейски корпус, а от 12 август 1916 г. е командир на 47 армейски корпус.