(ЧЕТИРИ ВЪПРОСА – ЧЕТИРИ ОТГОВОРА)

Обърнах се към моя дългогодишен приятел Цочо Билярски с няколко въпроса по теми, за които често става дума в медийното пространство. По-долу ви давам моите въпроси и отговорите на Билярски.

1. КАКВА Е СЪДБАТА НА НАШИТЕ АРХИВИТЕ ОТ ВРЕМЕТО ПРЕДИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРЕЗ 1878 Г.?

Много от нашите документални извори от многовековното съществуване на българската държава са изчезнали в руините на нашите столици, като и завоевателите византийци и турци, а впоследствие и фанариотските духовници са унищожавали запазените наши архиви и библиотеки.

ПРЕЗ 1918 Г. ЦЯЛА ДОБРУДЖА БЕШЕ СВОБОДНА И ОБЕДИНЕНА С БЪЛГАРИЯ

До включването на САЩ в Първата световна война победата е, колкото и условно да е това, на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Турция), в които и България е член. Още през 1917 г. Русия и Румъния са бити и излизат от войната. Нашата армия е активен участник в победата над двете вражески държави и армии. На 3 март 1918 г. между Четворния съюз и Съветска Русия е сключен Брест-Литовският мирен договор, с който окончателно се слага край на руското участие в Първата световна война.

За да си върне загубената вследствие на Кримската война Бесарабия със Санстефанския мирен договор Русия я заменя с хилядолетната българска земя – Северна Добруджа – земята където възникна Първата българска държава преди 14 века. Този грабеж е потвърден няколко месеца по-късно и с Берлинския договор.
През Първата световна война българската армия успя да прогони от цяла Добруджа румънските окупатори. След победния ход на българската армия за съвсем кратко време цяла Добруджа беше включена в българската държава.

В Централния държавен архив в София сред богатството, което съхранява се пази и един изключително ценен архив. Това е архивът на Съюза на бесарабските и южноруските българи. Той е една изключителна съкровищница за живота и съдбата на нашите сънародници от Бесарабия и Южна Русия. С него имах възможност да се запозная през втората половина на 80-те години, когато трябваше да ръководя една група от архивисти, които по поръка на Министерство на външните работи подготви набор от документални свидетелства за българите живеещи в тогавашния Съветски Съюз. Те трябваше да послужат на българската делегация начело с Тодор Живков при посещението му при Л. И. Брежнев и при срещата му с представители на тамошната българска колония. Дали първият ни държавен и партиен ръководител е защитил правата на нашите сънародници пред Брежнев не ми е известно.