ШАБЛЕНСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ И ТАЗИ ГОДИНА ОТБЕЛЯЗА ГОДИШНИНАТА ОТ СМЪРТТА НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ГЕРОЙ ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ

На 28 юли тази година в Шабла в Младежкия информационен център по инициатива на Народно читалище „Зора“ се отбеляза годишнината от смъртта на командира на българската кавалерия през Първата световна война генерал-лейтенант Иван Колев – освободителят на Добруджа от румънско владичество през 1916-1917 г.  На тази паметна дата през 1917 г. генерал Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант, а умира на следващия ден във Виенската болница, където е отишъл да се лекува след походиге за освобождението на тази най-българска земя – Добруджа.

продължава>

 

КИРИЛ ХРИСТОВ ЗА ЕДНА ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ГЕРОИЧНИ ЗАДАЧИ НА МИНОНОСЕЦА „ДРЪЗКИ“ ПРЕЗ 1918 Г.

Още от детските години е останал незаличим споменът ни от мига когато за пръв път сме стъпили с трепет на героичния „Дръзки“, гордо стоящ в Морската градина във Варна. До ден днешен торпедния миноносец „Дръзки“ напомня и съхранява неувяхващата слава на военноморския ни флот от времето на Балканската война (1912-1913).
Подвигът на неговия екипаж на 8 ноември 1912 г., когато под командата на лейтенант Георги Купов торпилира турския крайцер „Хамидие“ напомня библейския Давид, който поваля Голиат. Заедно с другите български миноносци „Летящи“, „Смели“, „Строги“  „Дръзки“ охранява черноморското ни крайбрежие от всички нашественици до края на Първата световна война. Тогава военноморския ни флот е ликвидиран с Ньойския мирен договор.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

(ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 4

ВМОРО И БЪЛГАРИЯ

Въпросът за отношенията и връзките на македонското революционно и легално движение с българския дворец и правителства специално не е изследван. В много документални публикации и в научни изследвания той присъства без да се акцентира на него. А той е изключително важен както за историята, така и за изясняване на един факт, който макар и премълчаван съществува. Тук няма да се спирам на неговото проучване, а ще представя на читателите и изследователите тази важна кореспонденция и документация с официалните български институции, такава както е запазена в нашите архиви. Още повече че тези документи, не са само емоционални хрумвания на ръководителите на Вътрешната организация, а наистина са изпращани до българските монарси и правителства и от тях личи, че не само са четени, но са били и повод за съответни действия.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

(ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 3

ВМОРО И БЪЛГАРИЯ

Въпросът за отношенията и връзките на македонското революционно и легално движение с българския дворец и правителства специално не е изследван. В много документални публикации и в научни изследвания той присъства без да се акцентира на него. А той е изключително важен както за историята, така и за изясняване на един факт, който макар и премълчаван съществува. Тук няма да се спирам на неговото проучване, а ще представя на читателите и изследователите тази важна кореспонденция и документация с официалните български институции, такава както е запазена в нашите архиви. Още повече че тези документи, не са само емоционални хрумвания на ръководителите на Вътрешната организация, а наистина са изпращани до българските монарси и правителства и от тях личи, че не само са четени, но са били и повод за съответни действия.

продължава>

 

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС И БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА

(ЕДИН ДОКУМЕНТАЛЕН ПОГЛЕД В МИНАЛОТО)

ПРОДЪЛЖЕНИЕ № 2

ВМОРО И БЪЛГАРИЯ

Въпросът за отношенията и връзките на македонското революционно и легално движение с българския дворец и правителства специално не е изследван. В много документални публикации и в научни изследвания той присъства без да се акцентира на него. А той е изключително важен както за историята, така и за изясняване на един факт, който макар и премълчаван съществува. Тук няма да се спирам на неговото проучване, а ще представя на читателите и изследователите тази важна кореспонденция и документация с официалните български институции, такава както е запазена в нашите архиви. Още повече че тези документи, не са само емоционални хрумвания на ръководителите на Вътрешната организация, а наистина са изпращани до българските монарси и правителства и от тях личи, че не само са четени, но са били и повод за съответни действия.

продължава>