В продължение на десетилетия страната ни е на едно от водещите места в световната история по политически убийства и атентати. За непродължителния период от съществуването на Третото българско царство имаме едно детрониране на български княз – Александър I Батенберг, завършило и с неговата абдикация и още една принудителна абдикация на цар Фердинанд, убийствата на двама министър-председатели – Стефан Стамболов и Александър Стамболийски и убийствата на около една дузина министри, като голямата част от българските министри са минали и през затворите, къде виновни, къде не толкова виновни – едни като виновници за двете национални катастрофи, а други като участници във финансови далавери и грабежи от държавната хазна.

100 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГЕРОЯ

На 5 ноември тази година ще се навършат 100 години от един от най-бележитите български революционери, дал живота си за освобождението и обединението на народа ни. Това е балканджията Христо Чернопеев, който посвещава своя живот на българската армия и на борбата за освобождението на македонските и тракийските българи, останали след Берлинския договор отново в Турция. Неговите кости лежаха в гроб в двора на Щипската черква, докато преди време скопските отцеругатели ги извадиха и ги захвърлиха незнайно къде. По този въпрос в сайта „Сите българи заедно“ отбелязахме този срамен факт на потурнаците около Вардара и сега няма да се спираме.

След приемането на личния архив на Симеон Радев в Централния държавен архив в София може да се проследи неговата всестранна дейност за защита на българските национални интереси. Роденият в Македония български историк, публицист, вестникар и дипломат с право може да бъде определен като един от най-добрите специалисти по българския национален въпрос, които са работили в Министерство на външните работи в продължение на три десетилетия. С. Радев освен, че познава развитието на Източния въпрос в детайли е запознат и с цялостната документация за правата на малцинствата, определени в Международното право.

ДОКУМЕНТИ ЗА ПЪЛНОТО РЕШЕНИЕ НА ДОБРУДЖАНСКИЯ ВЪПРОС С БЕРЛИНСКИЯ ПРОТОКОЛ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1918 Г.

На наша среща с Ива Бурилкова на 28 юли тази година, която се състоя в Шабла в Младежкия информационен център по инициатива на Народно читалище „Зора“ с шабленската общественост отбелязахме няколко важни годишнини, които се навършваха в дните около срещата. Една от тях беше тази за смъртта на командира на българската кавалерия генерал-лейтенант Иван Колев (28 юли 1917 г.), подписването на Букурещкия мирен договор (28 юли 1913 г.), създаването на румънските концлагери за българи (лятото на 1916 г.), освобождението на цяла Добруджа от българската армия (есента на 1916 г.) и подписването на Крайовската спогодба (7 септември 1940 г.).