Колкото и да е позната темата за сръбско-българските отношения все пак има редица факти, които не са достатъчно известни, както за изследователите, така и за широката общественост.
Макар, че не харесвам думата „коварство“ когато тя се използва в проучването на сериозни теми от нашата история, то тя като че ли най-подхожда за отношенията и действията на нашите съседи през отминалите столетия спрямо народа и държавата ни. През 1885 г. Сърбия ни нападна в гръб когато народът ни решаваше един изключително важен въпрос, какъвто беше Съединението на Източна Румелия с Княжество България.

(ПО СЛУЧАЙ 90 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО МУ)

На 13 февруари през тази отиваща си година се навършиха 90 години от убийството на една от най-светлите личности в нашия общественополитически и културен живот – видният български историк професор Никола Милев.
По време на следването ми дипломната ми работа беше за неговата дейност като учен и като участник в македоно-одринското освободително движение. Имах щастието и да работя и в Научния архив на БАН, където се съхранява личния архив на Н. Милев. Там попаднах и на оценката за неговия труд за католическата пропаганда в България през ХVII век от проф. Васил Златарски, който публикувах преди години. Проф. В. Златарски същевременно е и негов покровител по време на следването му в Софийския университет, а след това и негов колега като преподавател.

Десет години след края на Първата световна война най-големият български географ академик Анастас Иширков прави една сериозна равносметка за пораженията, които е нанесъл Ньойския мирен договор върху българския народ. Той прави една впечатляваща статистика за кръвната загуба на народа ни – за откъснатите от снагата на България нейни чада, останали в ново робство в съседните на страните ни държави, която отпечатва във в. „Пряпорец“.

В тези дни и седмици едни от най-злободневните въпроси са тези за отношенията между Русия и Турция, както и между Русия и България. Сега се навършват 100 години от началото на Първата световна война за България и за дрънкането на оръжия през далечната 1915 г. когато агресивните планове на нашата освободителка от турско робство ще съдействат да се наредим заедно с Турция в общия фронт срещу нея. В много отношения събитията отпреди един век са изключително поучителни и в днешния ден. Но дали има български политици и държавници, които да се поучат от уроците на историята? В това е въпроса, тъй като е известно, че българските политици не четат история – те я пишат! Нали?!