По време на трите български царства България не успя да превземе Цариград. Това на практика успяха да направят четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Кога и как стана това?
През юли 1908 г. турски революционери, предимно офицери родом от Македония, подкрепени от турската интелигенция обявиха Младотурската революция (Хуриета) пред опасността от довършването на руско-английските и изобщо европейските реформи в Македония, които можеха да доведат до нейната автономия. Прилагането на замислените реформи и проектираният сериозен европейски контрол в Македония стана повода за обявяване на Младотурската революция, целяща да се спре прилагането на тази реформена програма.

След Първата световна война България излиза жестоко окастрена от Ньойския мирен договор, който страните победителки от Антантата й налагат. Първоначално Западна Тракия й е отнета и временно е под управлението на Франция и силите от Антантата. Тя е известна тогава под името Междусъюзническа Тракия. Но само няколко месеца по-късно Франция я предава на Гърция. Това слага край на българското и на последвалото го междусъюзническо управление на този български край.

1919 година! Една страшна година в българската история!
През 1913 г. Букурещкият мир донесе първата национална катаст-рофа на България, а 1919 г. - втората национална катастрофа. 1919 година - една година, която изора нови граници не толкова върху картата на Европа, колкото в душата на един от най-старите европейки народи. Граници, които разделиха не само земята, а и народа ни, брат от брата, майка от сина. В Ньой по насилствен път бе нап¬равен опит да се изличи всичко българско от етнографската карта на Балканския полуостров, намиращо се извън стеснените граници на бъл¬гарската държава. В тях се провеждаха какви ли не античовешки експерименти, където всичките издевателства, които можеше да роди извратената човешка душа се провеждаха не само безнаказано, но се и наг¬раждаваха и поощряваха.

Шейсет години след създаването на ВМОРО и петдесет години след Илинденско-Преображенското въстание последният водач на ВМРО Иван Михайлов пише една от най-хубавите си статии „Нашата 1903 година“, която е посветена на годишнината от въстанието. В нея бележитият революционер се изявява за пореден път като историк на революционното движение. Тя е публикувана още тогава в издадения от МПО Сборник „Илинден“, а впоследствие през 1971 г. и в печатния орган на МПО в. „Македонска трибуна“. В България ние за пръв път я публикувахме едва през 1993 г.