(РОЛЯТА НА ГЕНЕРАЛ ИВАН КОЛЕВ ЗА ОТБЛЪСКВАНЕТО НА АНТАНТСКИЯ ДЕСАНТ ПРИ ПОРТО ЛАГОС ПРЕЗ 1916 Г.)

След излезлите книги за генерал-лейтенант Иван Колев и за участието на България във войните като че ли няма какво повече да се каже. Оказва се че това съвсем не е така. Той макар и носител на прозвището Добруджанският герой има още редица не до там известни победи. Една от тях е тази при българското пристанище Порто Лагос.
Наскоро бяхме свидетели на паметните тържества, които турската държава организира за победата си над антантските войски в началото на Първата световна война на Галиполския полуостров, а по телевизионните канали и досега се върти и документален филм тази паметна битка. На тържествата в Турция имаше най-високо английско представителство. Явно тия, които бяха яли боя все още не са го забравили и макар, че Турция е сред победените в края на войната, тя все още продължава да се гордее с тази си победа.

(СПОМЕН ЗА ИВАН­ ВАЗОВ ПО СЛУЧАЙ 165 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ)

Тия дни се отбеляза 165 годишнината от рождението на Иван Вазов. И приживе и посмъртно може би Ив. Вазов сред българските творци да е имал най-много юбилейни чествания. Издадени са и значителен брой сборници от тези юбилеи. Но като че ли най-голямото честване е неговият 50-годишен юбилей, устроен му от правителството на Александър Стамболийски, двигателят на което е тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. А сред изданията най-впечатляващ е сборникът от спомени, материали и документи, който излиза през 1949 г. под редакцията на Николай Лилиев.

През тази година се навършват 135 години от рождението на един от най-големите български писатели – Йордан Йовков. Огромна част от неговото творчество е свързана с Добруджа, което му спечелва и името на певец на равна Добруджа. Ненадминати остават и неговите войнишки разкази, които най-напред му спечелват признание и популярност, а неговите драми и комедии и днес не слизат от театралните сцени. През 2007 г. във връзка със 70-годишнината от неговата смърт отпечатахме един обемист том с документалното наследство на писателя. В последствие излязоха и други публикации, а в Централния държавен архив в София постъпи и личния му архив.

(200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 110 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ЙОСИФ ЩРОСМАЙЕР)

През септември 2014 г. посетихме Загреб и се поклонихме пред великолепния паметник на хърватския католически епископ Йосиф Щросмайер като си спомнихме и за неговото дело. Макар, че за този виден приятел на нашия – български - народ е писано много искам пак да си припомним за него и за неговото дело във връзка с двете паметни дати от неговия живот.
Хърватският католически епископ Йосиф Юрай Щросмайер (Осиек, Хърватско, 4 февруари 1815 г. – Джаково, Хърватско, 8 април 1905 г. ) е един от най-видните борци за независимост на Хърватско. Той е виден хърватски просветител и книжовник и е един от основателите на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1867) и на Хърватския университет в Загреб (1874). От 1849 г. е назначен за католически епископ на Дяково и на този пост остава до самата си смърт през 1905 г.