Повод да ви предложа този материал е годишнината от убийството на най-големият журналист на ВМРО Симеон Евтимов (11 септември 1897 г., с. Емборе, Кайлярско – 31 декември 1932 г., София). Тук няма да се спирам на неговата биография, която беше отпечатана от Ива Бурилкова, заедно с негова кореспонденция с Иван Михайлов в сп. Известия на държавните архиви, кн. 66, 1993 г., с. 173-190 и препечатана в сайта „Сите българи заедно“, откъдето може да я прочетете под заглавие „Симеон Евтимов - изразител на мисълта за участието, разбиранията, становищата и дейността на ВМРО“.

Сега ще имате възможност да прочетете спомените на водача на ВМРО Иван Михайлов за него, публикувани в том ІІІ и ІV от неговите спомени. Тук за пореден път големият революционер потвърждава, че ВМРО създаваше своите кадри, от които имаше необходимост. Такъв е случаят и със самия Евтимов, който той определя за главен редактор на излизащият в Женева на френски език вестник „Македония“, а в последствие изтегля в София, за да редактира излизащия на български език вестник със същото име „Македония“.

Живеем във време когато се навършват 100 години от Първата световна война. Отбелязването на годишнината в страната ни върви доста вяло, за разлика от издателската дейност на големите български издателства. Те издават една след друга преводни книги за войната, в които тя е представена по най-извратения възможен начин и един от най-големите злосторници през нея според тях е нашата армия и нашият народ, а редактори и рецензенти в кратките си бележки към тях ги представят като последна дума в историографията за войната. В повечето случай тези книги са дело на автори от страните победителки във войната, а известно е от един популярен афоризъм, че историята се пише от пебедителите. Отговор на тях от нашите изследователи така и няма, и вероятно няма и да има.

Родната историография и библиотекознание засега все още мълчат за личността и творчеството на Петър Дашев. И дали те имат основание за това си мълчание? На този въпрос ще се помъча накратко да дам някои обяснения.

Петър Дашев е автор на две книги: Анализ на социалното положение. 1895 г., 228 с. и Законът за самосъхранението. С една статия. Погромът на България. Пловдив, 1914 г., 189 с.

Статията на Петър Дашев „Погромът на България. (Причините на погрома. Ролята на Русия. Погром и доразгромване.)“ е приложена към книгата му „Законът за самосъхранението“. В тази си книга той формулира законът за самосъхранението, като в случая основният извор му е книгата на д-р Паул Елцбахер „Същността на анархизма“. Между другото в България по онова време (1907 г.) е вече преведена книгата на д-р Елцбахер „Анархизмът“, като тя за време си е изключително популярна.

В ПАМЕТ НА ГРИГОР ВАСИЛЕВ

За Григор Василев (1883-1942) е писано не веднъж, като дори бяха публикувани четири тома с неговото творчество, речи и кореспонденция, а в Добрич в музея на неговия приятел от ученическата скамейка Йордан Йовков вече има зала на негово име. Но по една от най-важните инициативи, която възниква по времето когато той е министър на земеделието като че ли най-малко е писано.
Гр. Василев се формира и утвърждава постепенно през 20-те и 30-те години като политически деец със значителен международен авторитет и широки познанства в Западна Европа.