Изминаха 95 години от смъртта на генерал-лейтенант Иван Колев. Този тъжен юбилей отмина почти незабелязано. Родината и този път не зачете заслугите на един от най-верните си синове, посветил краткия си, но бурен живот за извоюването на свободата на поробените българи от Добруджа. Генерал Колев е един от творците на Добруджанската епопея и като че ли цяла Добруджа и до днес е съхранила спомена за тропота на препускащите ескадрони на Конната дивизия, участващи в разгрома на нашествениците румъни, руси и сърби до тяхното устремно прогонване и натъпкване в тихите води на хилядолетната северна граница на родината – река Дунав. Русия, беше тази, която даде Северна Добруджа на Румъния, като компенсация за Бесарабия на 3 март 1878 г., а през 1913 г. я подтикна да удари в гръб воюващата на няколко фронта България и руският император я поздрави от стария български град Кюстенджа при откъсването на още един по-скъп къс от отечеството – Южна Добруджа.

Всяка година на 8 март и деня преди него улиците се изпълват с продавачи на цветя. Това е денят отреден за празника на жените – на майките, съпругите, любимите... Казват, че честването му започва  в далечната 1857 год. в Ню Йорк, когато жените работнички излезли да стачкуват в защита на своите права. По-късно, през 1910 год. на първия  конгрес на жените социалистки, Клара Цеткин поставя въпроса за празнуването на ден, посветен на международната социалистическа солидарност на жените от цял свят. В началото на ХХ век празникът придобива широка известност по цял свят. Той се отбелязва не само като ден на работничките, но под влиянието на възникналото по това време феминистко движение и като ден за извоюване на равни права на жените.

Десетилетието от Парижката мирна конференция (1918-1920) събужда в Европа и света старите страхове, че войната отново се завръща. Вилнеещата световна криза подсилва това чувство, а някои от миротворците от Париж вече или са извън политиката, или покойници. Адската машина която бяха заложили с грабителските мирни договори се очакваше да избухне всеки момент. Западната общественост от средите на победителите и на победените насочи и този път вниманието си към „Барутния погреб на Европа” – Балканите.

Преди време имахте възможност да се запознаете с една почти апокрифно разпространявана статия на Георги Сава Раковски - „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“, писана през 1861 г. Публикувахме я с двата предговора – този на Захари Стоянов от 1886 г. и другият на акад. Михаил Арнаудов от 1922 г. Тя не беше намерила до тогава място в събраните съчинения на Раковски. За нея, акад. Димитър Косев в часовете по проблеми на Българското възраждане в Софийския университет мимоходом отбелязваше, че е публикувана след смъртта на Раковски само в годините, когато сме били или във война с Русия, или когато не сме имали дипломатически отношения.