На днешните наши българи често трябва да им се напомня каква е била многовековната сръбска агресивна политика срещу народа ни и земите му. С няколко последователни материала, излезли изпод ръцете на нашите възрожденци ще имате възможност да се запознаете с автентични, но не много известни и популярни статии и документи, в които българите през Възраждането се сблъскват със сръбската агресия. Определено трябва да се подчертае, че тази политика съвсем не е случайна, а е планирана още през 1844 г. с „Начертанието“ на сръбския политик и държавник Илия Гарашанин.

Сръбските завоевателни претенции към българските земи продължават от векове, а българското сърбоманство и русофилство, като една от язвите на нашето общество и политически живот също има вековни традиции. Тъй като много наши сънародници, трудно ще възприемат тези ми думи искам още в началото да кажа, че по-долу ще имате възможност да се запознаете с автентични, макар и не неизвестни, само от сръбски произход документи. В резултат на войните и последвалите мирни договори, с изключение на Топханенския акт (1886) и Крайовската спогодба (1940), българските земи и народ непрекъснато се топят и попадат от едно робство на друго. След мирните договори - Сан-Стефанския и Берлинския (1878) бяха предадени български земи и наши сънародници от Моравско (Нишко, Пиротско и Вранско) към Сърбия, а Северна Добруджа беше предадена от Русия на Румъния като компенсация за Бесарабия, докато Тракия и Македония бяха върнати на Османската империя.

За Димитър Михалчев досега е писано немалко. Преди години излезе и научна биография на Д. Михалчев като философ, соци­олог и общественик. Вече в ръцете на съвременниците ни са и голяма част от повторно публикуваните негови философски изслед­вания. Има още много да се издирва и оповестява, което се съхра­нява в нашите и чуждестранни архиви и библиотеки. Излязоха от печат и част от дипломатическите му рапорти за сталинските репресии в СССР през 30-те години. Читателят може да се запознае и с излезлите досега три тома от чехословашки извори за българската история, в които името на Михлачев често се среща.

През последните двадесет години в празничния календар на българите се появиха нови празници. Един от тях е 14 февруари, денят на Св. Валентин, честван от Римокатолическата и Англиканската църква и почитан като ден на влюбените. Празникът се свързва с подаряването на червени рози, на лакомства  с формана на сърце, с размяна подаръчета във форма на сърце, с писане на любовни послания, т. нар. „валентинки”, днес и с изпращане на „купитон”(артист), с послания на любимите  и др. Може би за днешните влюбени ще  е интересно да  разберат за  любовта на  техните предшественици?