Един живот отдаден на борбите за освобождението на българския народ

Скоро ще се навършат 115 години от смъртта на видния български революционер Дядо Ильо Малешевски. Да се пише за войводата дядо Ильо съвсем не е лесна работа. Животът на този български революционер още докато е жив се превръща в легенда, като и до днес се пеят народните песни за неговите героични подвизи. Макар, че някои се опитват да го представят като последният хайдутин, то хем е вярно, хем не е вярно, тъй като неговата революционна дейност е свързана и с организираното революционно движение. Няма да Ви натоварвам с писана от мен биография за Илия Марков Попгеоргиев, или и до днес известен като Дядо Ильо, тъй като по-долу ще имате възможност да прочетете най-хубавата негова биография, написана от един от най-големите български писатели, родом също от български род от Македония – Антон Страшимиров.

Празникът  Кръщение господне (6 януари) или Богоявление е един от най –големите християнски празници. Според новозаветните предания ( Мат.3:13-17 и Марк. 17 9-11) на този ден във водите на  река Йордан се кръщава сам нашия спасител Иисус Христос. Когато навършил тридесет години, според еврейските закони това е възрастта на която всеки свещеник и учител имал правото на обществена проповед,  Иисус се отправил кам река Йордан, където Неговия  Предтеча и Кръстител Йоан, покръствал множеството. Когато Йоан Го видял да приближава,  рекъл на събраните люде: „ Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си граха на света!”. Първом Йоан възпрял Христос с  думите: „ Аз имам нужда да се кръстя от тебе, а Ти ли идеш при мене?”, но което Иисус отвърнал: „ Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда!”. И токава Йоан кръстил Иисус. Когато Той излизал от водата, се отворили небесата и Свети Дух във вид на гълъб се явил на хората и глас Господен се разнесъл от небето: „Това е Моянт възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Преди 10 години беше публикувана моята книга „П. К. Яворов и Тодор Александров - Приятели в живота, съратници в борбата“. В нея разглеждах живота на двамата велики българи, като разказът ми беще подкрепен със запазените документи за тази дружба, съхранявани в нашите архиви. Книгата беше представена в Централния военен клуб в София. Беше поканен артистът Богдан Глишев, който да прочете стихотворението „Заточеници“, посветено малко преди смъртта на Яворов на Тодор Александров. Но вместо да рецитира, нещо което той наистина умее, той започна да спори публично с мене, кой е дал револвера на Яворов, за да се самоубие. Аз се опитах да отклоня този нелеп диалог, но той беше неудържим.

След отпечатването на биографията на Петко войвода от Николай Хайтов и невероятния успех на многосерийния филм за войводата, пак по сценарий на Хайтов, като че ли нямаше какво повече да се каже за именитият български революционер. Революционната дейност на тракийския войвода Петко Киряков започва, когато се сражава рамо до рамо с Джузепе Гарибалди по време на походите му за освобождението и обединението на Италия. Петко войвода участва и в борбите на гръцкия народ за освобождение от турско робство, но незаличима от времето и историята остава революционната му дейност на народа ни.