С личността и делата на Димо Казасов се занимаваме вече многократно и като че ли ще се окаже неправ онзи мой професор от Софийския университет, който изпитваше някаква неприязън към още живия дребничък и вече на преклонна възраст български политик и държавник. А тогава в края на 60-те и началото на 70-те излизаха книга след книга, изпод неговото перо. Като че ли нямаше тема, до която той да не се е докоснал. Та професорът думаше: „Как е възможно толкова български политици и държавници да си отиват от този свят без да са написали мемоарите си, а един Димо Казасов непрекъснато да ни се натрапва с писанията, след като неговата роля е толкова незначителна?!“ Оказа се, че много от нашите политици и държавници са водили и дневници, а са написали и спомени, обяснявайки своите действия и днес повечето от тях са публикувани и представляват важен извор за историята ни, а учените ни са преситени от информация и едва ли скоро ще успеят да я прочетат, осмислят и анализират.

В памет на Милчо Спасов

Терминът „третото поколение“ в българската история срещнах във великолепните есета на и спомените на Стефан Попов. (Вж. Ст. Попов, Българската идея. Исторически очерци. София, 1994, 212 с. и Ст. Попов, Безсъници. София, 1992, 423 с.) “Третото поколение” политици от 30-те години беше изкоренено от вярната секция на Комунистическия интернационал. Бързо беше решен и въпроса с опозицията и иначемислещите след 1944 г. А как стана това - точно, ясно и кратко пише организаторът на убийството на Лео Троцки и на руския атомен шпионаж, “главният диверсант и терорист” на Съветския Съюз генерал-лейтенант Павел Судоплатов, една от твърдите ръце на всесилния Лаврентий Павлович Берия.

През тази година се навършват 143 години от рождението и 111 години от героичната смърт на Петър Соколов, виден участник в националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско след Берлинския конгрес.
Петър Соколив е роден през 1870 г. в Кюстендил. Той произхожда от бедно семейство. Парите стигат само колкото да завърши средно образование, а той имал таланта на художник-портретист. Но отвъд Рила и Родопите пъшкали българи под робството на турския поробител. След Руско-турската война (1877–1878) Българското княжество става база за националноосвободителното движение на поробените българи. Синовете на свободното княжество се включили с голям ентусиазъм в борбата на своите поробени братя.

През 1912 г. по време на Балканската война голяма част от Македония е освободена от четите на ВМОРО. Техните въоръжени действия, които започват преди официалното обявяване на войната на 5.10.1912г., обикновено обаче остават извън чисто военната фактология на бойните действия на редовните български и техните съюзнически войски.
Докато българската войска настъпваше на юг и изток, четите на ВМОРО с помощта на българското население влизаха в истински битки и освобождаваха много градове и села пред нейния фронт.