ТОМА КАРАЙОВОВ – ДИПЛОМАТ, РЕВОЛЮЦИОНЕР ИЛИ КНИЖОВНИК?
Тома Карайовов (1868, Скопие - 1951, София) е един от най-известните дейци на легалното и революционно македоно-одринско движение, чието ярко присъствие в него продължава няколко десетилетия. Той е един от основателите и секретар на Върховния македонски комитет, а през 1902-1903 г. е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет, възглавяван от инж. Христо Станишев. През втората половина на 90-те години той заедно с Никола Наумов издава в София вестник „Право“, представляващ фактически легален печатен орган на Българските македоно-одрински революционни комитети, които по-късно възприемат името Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Правителството на д-р Константин Стоилов го назначава последователно за секретар в българските търговски агентства в Битоля и Одрин. През 1902-1903 г. успоредно с дейността му като подпредседател на ВМОК го виждаме да се отдава всецяло на Вътрешната организация, като по поръчение на Гоце Делчев заминава за Берлин и Виена, откъдето закупува оръжие за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание.
БОГ СЕ РОДИ, КОЛАДЕ !
ЖИВОТЪТ И ДЕЛОТО НА ОТЕЦ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА АКАД. ЙОРДАН ИВАНОВ
АВТЕНТИЧНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАМАТА МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ – СТАРОЗАГОРСКИЯ МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ И ИСТОРИКА И ДИПЛОМАТА СИМЕОН РАДЕВ
МАЛКО ИЗВЕСТНИ ФАКТИ ЗА ТЪРНОВСКАТА МИТРОПОЛИЯ ПО ВРЕМЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО
|
Рождество Христово е празник на светлината и радостта. Светата Църква е отредила неговото честване да трае три дни. Библейската легенда разказва, че по време на римското владичество на Палестина, император Август наредил преброяване на населението. Според наредбата всеки трябвало да отиде в града на своите деди и там да се запише. Благочестивите Йосиф и Мария се отправили от Галилея, от град Назарат към Иудея, в град Витлеем. Когато пристигнали всички
Скоро се навършиха 250 години от написването на „История славянобългарска“ от Отец Паисий Хилендарски, а тия дни се навършват 142 години от рождението на един от най-големите български учени – академик Йордан Иванов. По-долу ще имате възможност да се запознаете с кратката биографична статия на един от най-добри ученици и продължители на делото на акад. Й. Иванов академик Петър Динеков, отпечатана в Кирило-Методиевската енциклопедия.
За Старозагорският Митрополит Методий Кусевич и за видния български дипломат, историк и журналист вече читателите са имали възможност да се запознаят с техните кратки биографии и части от документалното им наследство, както от сайта „Сите българи заедно“, така и от отпечатаните вече книги. Тези които не са го направили, винаги могат да отворят този сайт, както и да разгърнат страниците на книгите. Сега накратко ще Ви запозная с някои вече известни документи и факти от техния живот, дейност и творчество, а и с новооткритите документи, които определено могат да се считат за сензация, както за нашата история, така и с новите факти около техния живот.