За българския цар Борис III е писано толкова много, че нищо чудно една нова книга за него да остане и незабелязана. Наистина, това не се отнася за книгата която ще научите по-долу, тъй като тя изчезна от книжарниците за по-малко от две седмици. Става дума за книгата със спомени на морския офицер капитан II ранг Коста Скутунов „Бурни времена. Цар Борис III отблизо“. Някои от спомените и изследванията за цар Борис III бяха претърпяли повече от две-три издания, включително и задгранични. Като че ли всичко за него е казано, с изключение на няколко важни момента както от негова­та биография, така и от българската история, които са взаимосвър­зани.

Сръбско - българската война от 1885г. не е просто първата война на България
след нейното освобождение. Това е война на целия български народ срещу войските на кралска Сърбия, вдигнал се на крак като един за защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Войната предизвиква небивал ентусиазъм сред всички слоеве на народа. Възмущението от вероломната, с нищо непредизвикана агресия на Сърбия
се обръща срещу нея самата. Подлият акт на ,,братята сърби’’ от 1885г. отеква болезнено в душите на всички български патриоти. Така се заражда доброволческото движение, което е неделима част от въоръжените действия на българския народ за защита на Съединението.

Българската народна македоно-одринска революционна организация от 1910-1911 г.

Когато в Република Македония се създаваше ВМРО – ДПМНЕ нейните учредители публично декларираха, че се връщат към корените на Гоцевата ВМРО. Но те като, че ли не знаеха че Гоцевата ВМРО се казваше Български македоно-одрински революционни комитети и в нея можеше да членува всеки българин. Гоце Делчев заедно с Гьорче Петров написаха и първия устав и правилник на тази организация, което им беше възложено от Първия Солунски общ конгрес през 1896 г. Организацията през своето повече от четиридесетгодишно съществуване менеше имената си, но винаги оставаше българска организация. През 1909 г. Христо Чернопеев напуска Народната федеративна партия (българска секция) и се разделя с Яне Сандански, тъй като в тази организация членуваше и един от най-големите интриганти и подлеци в нашата история - Димитър Влахов, който беше винаги добър слуга – първо на султана, след това заемаше високи български административни и дипломатически длъжности. Без много да се замисля прие да служи и на Съветска Русия и на Коминтерна. А от есента на 1944 г. замина за Титова Югославия и там също се докопа до най-високи партийни и държавни постове. Но не за Димитър Влахов ми е думата. Той просто беше една от причините да се разпадне тази, също българска организация.

Въпросът за автономията на Македония се поставя отново и отново и то без да се познават основните документи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), а се правят само логически построения въз основата на дочуто и недоразбрано. Такива гласове се чуват както от Македония, така и от България. Откъм Скопие автономията се приема и тълкува като някаква небългарска идея, а като стъпка на ВМОРО и изобщо на македонците към създаването на независима и самостойна македонска държава. В своите изказвания самите водачи на ВМОРО са категорични – това е българска идея, на самата ВМОРО и нейните водачи и на българското население в Македония и Одринско, която е етап към обединението на целия български народ в една държава.