“... Това колосално престъпление в българската история се съзнава сега от всички българи, даже и от комунистите. То не може да се заличи от историята, но поне в значителна степен признаването намалява болката на много български сърца.”
1984 г.
Иван Михайлов

Известно е че най-силните удари срещу комунизма нанесоха бивши членове и симпатизанти на тази партия. За това твърдение най-красноречиво говорят книгите на Лео Троцки, Джордж Оруел, Албер Камю, Жан Пол Сартр, а да не говорим и за наскоро излязлата и публикувана и в България двутомна книга „Черна книга на комунизма“, „Острова на канибалите“ (Н. Верт). Тук можем да наредим книгите на Александър Солженицин, Варлам Шаламов, Артур Кьостлер, Георгий Агабеков, Александър Орлов, д-р Йожи Ландовски, Дмитрий Волкогонов, Олег Гордиевски, Павел Судоплатов, Владимир Кривицки и толкова много други, че едва ли ще ми стигне мястото да изредя само авторите и се страхувам че мога да изпусна още толкова.

Един от най-интересните вестници, оставил следа в българската жур­налистика е вестник „Вечерна поща“, излизал в София в първата чет­върт на века. Замислен първоначално от неговия създател и забележителен журналист Стоян Шангов, като вестник, който ще предлага само сензаци­онно четиво, той скоро става един от най-търсените и четени вестници в продължение на две десетилетия и половина. Сензационно е и неговото излизане на полето на българската журналистика, където всичко е позволено и по този повод големият Кирил Христов ще посвети красноречивата си епиграма:

За мисията на двамата български дипломати Драган Цанков и Марко Балабанов досега е писано многократно. Незаменим извор за историята на мисията досега бяха спомените на самия Марко Балабанов, които той издава 28 години след началото й.(1) Един от първите които оценяват резултатите от мисията е Стефан С. Бобчев.(2) През 1985 г. бяха публикувани и основните документи, свързани с нея от В. Павлова(3), а през 1986 г. О. Мажракова, публикува два новооткрити документа, свързани с мисията, изработени от жителите на Пазарджик и от правено до двамата делегати.(4) Е. Стателова през 1995 г. също публикува неизвестни до тогава документи за мисията на двамата в Европа.(5)

На първи февруари християнската църква отбелязва денят на Свети мъченик Трифон. Неговото житие разказва, че той се е родил около 225 год. в с. Комсада, недалеч от гр. Апамия, в Мала Азия. Родители му били ревностни християни и предали на своя син ценностите на христовото учение. Още от малък, с Божия помощ, Трифон придобил дарбата на лечител. Легендата разказва, че по времето на император Гордиан (238-244) гоненията на християните били спряни. Неговата дъщеря заболяла и никой лекар в империята не могъл да я изцери. Тогава завели в Рим Трифон, едва 17- годишен. Чрез този праведен юноша Бог дал изцеление на императорската дъщеря. Това накарало много езичници да повярват и да се покръстят.