Въпреки огромния брой изс­ледвания все още въпросът за границите на земите, които насе­лява българският народ на Балканския полуостров, продължава да ни вълнува като българи. Осо­бен интерес представляват оцен­ките на безпристрастните чужденци, минали през земите ни и разказали в пътеписи впечатле­нията си или очертали в карти границите на отечеството ни.
През декември 1917 г., в разга­ра на Първата световна война, със съдействието на Пруския генера­лен щаб Димитър Ризов успява да събере и да отпечата в Берлин всичките му достъпни карти в една от най-спорните книги по българския национален въпрос. С личността на Димитър Ризов (1863, Битоля – 1918, Берлин) сега няма да Ви занимавам, тъй като за него трябва да се посвети самостоятелен материал.

За българските юнаци Спиро Църне и Калеш Димко няма да срещнете почти нищо в историческата литература. Споменът за тях е съхранил само българският фолклор, като за тях са изпяти едни от най-хубавите ни народни песни. От богатството на народния ни фолклор с пълни шепи е черпил големият български писател народовед Антон Страшимиров. За тях той написва две кратки биографии, които включва в книжката си „Македонските войводи”, отпечатана през 1900 г. с подзаглавие „Етюди из българските геройства в Македония”. (Вж. А. Страшимиров, Македонски войводи. Етюди из българските геройства в Македония.

В началото на 20 век една сензационна новина обикаля целия свят. Събитието е следено с небивал интерес от българските, балканските и чуждестранните вестници и списания и телеграфните агенции. Става дума за отвличането на американската протестантска мисионерка Мис Елен Стоун и придружаващата я българка-протестантка Екатерина Стефанова – Цилка от Банско. Похитителите първоначално са неизвестни. Те са се представили за турски разбойници пред похитените; заблудена е и пресата. Но скоро нещата се избистрят се разбира, че това е сборна чета на ВМОРО, ръководена от Яне Сандански, в която влизат едни от най-добрите войводи и четници на организацията.

Досега много пъти е ставало дума за първата национална катастрофа от лятото на 1913 г. Сега в дните и месеците, когато се отбелязва стогодишнината на Балканската война е хубаво да припомним един важен факт, свързан с това откога се подготвяше първата национална катастрофа. Каквото и да слушате от полуграмотни учени и от напълно неграмотни журналисти, които Ви говорят само за победи, без да споменават завършека на Балканските войни, бих Ви посъветвал да се поразровите в старите книги и документи, за да видите сами истината. Балканските войни завършиха за нас българите катастрофално. Извън рамките на България останаха Вардарска и Егейска Македония, Източна Тракия и Южна Добруджа.