Вероятно, че на всички обичащи великия Лев Толстой се е набило в съзнанието първото изречение от „Ана Каренина“ – „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ Тези думи мислителят от Ясна поляна произнася четири десетилетия преди да се разиграе Яворовата „житейска драма“. Колкото и да е популярен и обичан великият руснак в България то едва ли неговият роман да е повлиял върху семейството на поета революционер и „пропадналата омъжена жена от висшето общество“. Макар, че в навечерието на 100 годишнината от самоубийството на П. К. Яворов да припомних в сайта „Сите българи заедно“ някои известни и не дотам известни документи и факти около двете действия на разигралата се трагедия в семейството на Яворов и Лора (вж. „ДОКУМЕНТАЛНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА ТРАГЕДИЯТА, С КОЯТО ЗАВЪРШИ ПОСЛЕДНИЯ ЛЮБОВЕН РОМАН НА П. К. ЯВОРОВ“) явно, че останаха все още не достатъчно познати моменти около нея. Нямам предвид, че това са мои открития.

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ПОСЛЕДНИЯТ СЕДМИ ТОМ ОТ СПОМЕНИТЕ НА СИМЕОН РАДЕВ „ЛИЦА И СЪБИТИЯ ОТ МОЕТО ВРЕМЕ“

Любителите на изящното слово, на мемоарната литература и почитателите на творчеството на видния наш историк, публицист, вестникар и дипломат Симеон Радев на самия 24 май получиха поредния скъпоценен подарък – последния том от „Лица и събития на моето време“.

На тези, които обичат словото на този наш сладкодумен разказвач искам да съобщя, че тази есен остава да излезе поредния му непознат труд „Дипломатическа история на освобождението на България“, представляващ едно изключително изследване върху Източния въпрос през 19 век. По такъв начин нашите читатели ще имат в библиотеките си 10 тома с непознатото и непубликувано творчество, на втория след Иван Вазов български творец. 

120 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ СОЛУНСКИ КОНГРЕС НА ВМОРО

Наскоро се навършиха 120 години от първия конгрес на Българските македоно-одрински революционни комитети, останал известен в историята като Първия Солунски конгрес. Този юбилей остана незабелязан от никого в България. На този си първи конгрес двете останали под турско робство територии – Македония и Одринско се обединяват в една обща революционна организация. Тази чисто българска организация просъществува повече от четири десетилетия.

През 1935 г. излиза от печат едно от най-солидните изследвания за малоазийските българи. Това е книгата на видния наш етнограф Христо Вакарелски „Бит и език на малоазийските българи“. Още тогава тя е забелязана и прави впечатление както на нашите изследователи, така и в далеч зад граница. Даден е сериозен старт на една позабравена тема от българската и балканската история. Българската държава, като че ли се беше вече примирила с турските жестокости, както извършени през петте века, така и за новият геноцид срещу тракийските българи от 1913 г., предхождащ и не по-малко ужасяющ от арменския геноцид от 1915 г. Темата за българите мохамедани също лека-полека мина на заден план, а когато станеше дума за тях то се споменаваха само, тези които живееха в рамките на днешна България и донякъде на Балканския полуостров.