Сребрен Поппетров не е сред неизвестните и забравените български дейци, но все пак е хубаво от време навреме да си припомняме за неговата революционна и народополезна дейност. Точно така е и моята цел с този материал. Но преди всичко ще се спра на някои основни моменти от неговия бурен живот и дейност в защита на българските национални интереси.

Сребрен Поппетров е роден на 8 октомври 1870 г. в село Екши Су (Горно Върбени), Леринско. Неговият баща поп Петър Попдимитров е екзархийски свещеник. Първоначално Ср. Поппетров учи в родното си село, а през 1891 г. завършва Педагогическия отдел на Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и до 1894 г. учителства в с. Екши Су и Прекопана. През следващите години учи славянска филология във Висшето училище в София, която завършва през 1897 г. Още като учител става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и е един от учредителите на селския революционен комитет в родното Екши Су.

Из „Психология на религията”

„Може и да има племена без писменост,
Без фолклор или ясно обособена култура,
Но вие никога и никъде няма да срещнете
Народ, толкова див и варварски,
Че да не вярва в какъвто и да било
Отвъден свят или бог...”

Откак свят светува, хората винаги в цялата си история са имали виждане за наличие на свят отвъд пределите на нашия; пространство, в което действат по-различни закони от тези, които са при нас. Свят, в който е концентрирано всичко добро (или поне градивно, положително), за което имаме представа от нашия. Свят, населен с други същества, различни от нас или от хора, които са напуснали нашия свят; иначе казано, там властва (т) и управлява (т) сили и закони, които е трудно да си обясним, поради което и съществуването и същността им са обект на вяра, анимистични или религиозни схващания. Вижданията за отвъдния свят и за обитателите му там, обикновено са, че те са по-висши от нас и са неподвластни на слабостите на човешката природа, нито на ограниченията, които имаме в нашия живот.

Известният български политически и държавен деец юристът д-р Петър Гудев (1862, Градец, Сливенско – 1932, София) е автор на три книги за руската политика на Балканите и по-специално за освобождението на България – „Време е да видим Русия освободи ли ни?“ (1887 г.), „История на Източния въпрос преди освобождението на България“ (1908 г.) и „Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г.“ (1915 г.).
Книгите му са изградени на солидна изворова база, но се характеризират и с богатия и образен език на един от най-добрите български политически публицисти. Обиграният вестникар д-р П. Гудев в продължение на 20 години от 1899 до 1919 г. е редактор на печатния орган на Народнолибералната (стамболовистка) партия вестник „Нов век“.

Тази статия е принос към интерпретация, тълкувание на историята. Както ще стане ясно, именно правилното интерпретиране на исторически факти от Българското минало (по-далечно и по-близо) е нещото, по което имаме дефицит в разбирането си за това – кои и какви сме, като народ, самостойна култура и принос към световната цивилизация.

Кога е „началото” на Християнството сред Българите? Към днешна дата, у нас битува убеждението или по-скоро, внушението, че през 865 г. цар (наречен под руско давление „княз”) Борис І се покръстил с целия си род, както и Болярите – велможи и знатен елит и целия народ, приемайки християнското име „Михаил”, а по този повод Българските владици до днес го тачат като „Покръстител”, както е записано в учебниците и историческите книги. Тази теза обаче има своите сериозни възражения и контрааргументи, които неизменно се повдигат, когато бъде задълбочено разгледана, защото поражда съмнения и разкрива откровени противоречия.