Българската национална доктрина е все още една от актуалните теми за нашата общественост. Тя продължава да се обсъжда, допълва и доразвива, макар че в сегашния си вид да наподобява ученически лексикон и елементарен справочник по българска история, нищо че под нея стоят подписите на дузина мастити български учени. Това не я прави по-качествена и по-стойностна, а повече прилича на спуснати отгоре указания за участие в позабравените „социалистически съревнования“. Любопитно и полезно за нашите читатели би било виждането по този въпрос на един виден македонски българин, делото и творчеството на когото остават и досега почти неизвестни.

С публикуването на известната, но почти непозната брошура за Тодор Александров на бившия негов четник Славе Иванов нямам ни най-малкото намерение да поставям под съмнение живота и делото на един от най-бележитите български революционери. Често пъти, за да се достигне до истината трябва да познаваме добре и този вид книги и документи, които представят по извратен начин личности и събития. На първо време искам да поставя под съмнение не само фактите в изложението на Славе Иванов, но и неговата бележка, че е започнал да я пише още в началото на 1924 г. 

Тия дни, в навечерието на най-светлия български празник – 24 май – излезе от печат предпоследният шести том от спомените на видния български историк, публицист и дипломат Симеон Радев „Лица и събития от моето време“. Идеята му да разкаже своите дипломатически спомени той така и не успява да изпълни до край. В действителност престарелият и почти напълно загубил зрението си дипломат в края на живота си диктува мемоарите си за периода от подписването на Букурещкия мирен договор до края на 1914 г. Независимо от това читателите ще имат възможност да се запознаят с неизвестни или малко известни моменти от българската и балканската история за времето преди избухването и в първите месеци на Първата световна война. 

Името на английския историк, археолог и пътешественик Едуард Трейси Турнерели (1813-1896) е познато само на специалистите и на някои от любителите на българската историческа древност. На български език още в началото на миналия век е преведена част от неговият капитален труд върху историята на волжките българи. Тя излиза, като издание на Ст. Атанасов под името „Развалините на Болгар и древните българи“ като откъс от първото издание на неговата книга върху старата история на Русия (1854 г.).