АРГУМЕНТИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ДИПЛОМАТ Д-Р АСЕН КЕРМЕКЧИЕВ

Като, че ли всички свикнахме патриаршеската катедрала в София да носи името на един чужд на българия светец. Дори и не се замисляме, а го приемаме като даденост. Ако разгърнем руската история ще се убедим, че руския владетел, войн и светец Александър Невски няма нищо общо, а да не говорим че дори няма никакви заслуги към нашия православен народ и това, че с неговото име е наречена най-голямата българска православна катедрала е един анахронизъм, една неправда.

ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА НА ТРОЯНСКАТА ГИМНАЗИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“

И тази година нашия народ ще отбележи денят на Светите първоучители братята Кирил и Методий. През Първата българска държава, при свети княз Борис-Михаил и неговия син цар Симеон Велики, техните ученици и последователи сътвориха Златния век на българската книжнина, благодарение на който се разнесе нашата писменост и култура из другите славянски страни. Милиони човешки същества по цялата земя пишеха и слушаха словото Божие на нашия – български език. Почти дванадесет века ние славим техните имена и дело. Покрай тях ние тачим паметта и на нашите учители, много от които днес не са сред нас. Ако нещо знаем и нещо сме научили го дължим на тях, а за това което не знаем и не сме научили сме си виновни само ние.

ОБВИНЕНИЯТА НА ДИМИТЪР МИШЕВ И СТИЛИЯН ЧИЛИНГИРОВ В „СВОБОДНО МНЕНИЕ“

Напоследък излязоха в два тома в ново нецензурирано издание спомените на Стилиян Чилингиров „Моите съвременници“. В тях той разказва за съвременниците си, творили в областта на науката и културата, но за съжаление те не включват и политическите му статии. Независимо от това те представляват събитие в нашия културен живот, за което на първо място трябва да благодарим на тяхната съставителка Румяна Пенчева за нейната великолепна издирвателска работа и за възкръсването на тези свидетелства за отминалото време и за неговите представители.

За Септемврийското въстание от 1923 г. е писано много и като че ли няма какво повече да се каже. Дори след впечатляващата монография по своя обем и дълбочина на акад. Димитър Косев и след като бяха издадени и документите свързани с него, темата като че ли беше изчерпана. И макар и сега след толкова десетилетия след като тази тема вече не представлява интерес за изследователите все още има забравени или премълчавани въпроси около този трагичен епизод от нашата следвоенна история.
Книжката на протойерей Йордан Попов „Спомени от септемврийските събития (23.IX.-28.IX.1923 год.) станали в гр. Фердинанд и околията“, макар и публикувана през 1931 г., е останала до днес такава непозната и неизползвана страница в изворовата база за този, привнесен и ръководен отвън комунистическо-земеделски метеж. Но както е известно от култовия роман на Рей Бредбъри, книгите не горят.