ПОРЕДНАТА ОЧАКВАНА СЕНЗАЦИЯ

В края на 40-те и началото на 50-те години Симеон Радев започва работата си върху биографията на Иван Вазов. За тази цел събира огромен изворов материал, който включва известни и неизвестни творби на патриарха на българската литература, документи, спомени, дневници и материали от периодичния печат, както и устни спомени на все още останали живи съвременници.
В биографията животът на Иван Вазов се развива на фона на историческите събития, един от методите на С. Радев в негово творчество като мемоарист, публицист и историк. Един от основните извори в работата на известния историк и публицист е анкетата, която прави проф. Иван Шишманов с Ив. Вазов. От значение се оказват и личните спомени на мемоариста, които той публикува под заглавието „Бегли срещи с Иван Вазов“, но те на практика са важни щрихи към биографията на Вазов.

Американският дипломат д-р Асен Константинов Кермекчиев е лекар, кореспондент на в. „Ню Йорк Таймс“ и основател на Американската търговска камара в България. През 1912 г. той открива в София Консулска служба на САЩ и става първият представител на САЩ в България.
Асен Константинов Кермекчиев е роден на 24 февруари 1872 г. в Русе. Той произхожда от видна възрожденска търговска фамилия, която е оставила незаличими следи и с благотворителната си дейност. Внук е на търновския търговец на кожи хаджи Ненчо Кермекчиев, който има търговски кантори в турската столица и в Лайпциг. Транспортирането на стоките се осъществява от бащата на Асен Кермекчиев Костаки и неговия брат Иван, които се заселват за тази цел в Русе, където основават търговска кантора и транспортират стоките по Дунава до Виена, а другият му чичо Петър, също търговец се установява в Галац. Бащата на Асен е член на Русенския революционен комитет.

Повече от столетие нашите политици, общественици и учени не спират да си задават въпроса чии са Левски и Ботев. Правят опит да си ги присвоят, както комунистите, така и антикомунистите и анархистите. А в луксозните кабинети на нашите държавници най-често ще забележите, че стои портретът на Васил Левски. Прави ми впечатление, че той винаги виси на стената зад тях. Явно те никога не смеят да го погледнат в очите. Вероятно има защо!

Един от любимите ми афоризми от „Невчесаните мисли“ на полският поет и мислител Станислав Йежи Лец е този за поетите. Остроумният поляк е написал, че „Това, което един поет говори за друг поет, можеш да го кажеш и без да си поет“. Сигурно се питате защо именно започвам краткото си въведение с думите на този бележит поляк и какво общо има той с нас българите в дните когато отбелязваме годишнината от рождението на Христо Ботев (6 януари) и от гибелта на Васил Левски (19 февруари). Има и то съвсем не е незначително, колкото и да съм закъснял.

Един от поредните парадокси, случващи се там около Вардара е съжителството, макар и в музея на ВМРО, между героя и предателя. Имам предвид представянето на личностите на терориста на ВМРО Кирил Григоров и на убития от него злосторник Стоян Мишев. Дори за Стоян Мишев там има специално посветена витрина с негови оригинални документи. Но само с този факт не свършват парадоксите в този щур паноптикум. Когато бяхме там, наскоро след откриването му, станахме свидетели, как учители и екскурзоводи водеха невръстните деца и ученици и им изнасяха своите уроци по родоотстъпничество. Но какво да се очаква от нашите събратя македонците?! Там, където лъжата е на пиедестал, просто всички е наопъки и прилича на Патьомкиновите села по време на Екатерина Велика в Русия!