За отношението на Стефан Стамболов към Русия и към русофилите в България е писано толкова много, че то би трябвало да бъде тема на едно голямо изследване, още повече че огромната част от неговия дневник и документалното му наследство е вече известна и публикувана.
Падането на правителството на Стамболов през 1894 г. и назначаването на правителството на д-р Константин Стоилов са началото и на преследването на бившия министър-председател и на неговите съратници с негласната подкрепа на княз Фердинанд Сакскобургготски. Князът и неговото правителство поемат една нова външнополитическа линия, целяща признаването на княза от Русия и Турция и възстановяването на скъсаните дипломатически отношения с освободителката. До жестокото убийство на Стамболов в центъра на столицата той остава извън политиката в очакване на покушението срещу него.

Опит за етично-херменевтичен анализ на историята

Както е добре известно, една истина никога не може да е нито само черна, нито само бяла, а винаги е низ от противоречиви тези и виждания за нея. А и времето е такова, че повечето съвременни науки и по-специално, историята изискват разглеждането и изследването им да става чрез интегрален анализ с помощта на интердисциплинарен подход на изследване. С тази статия ще покажа как от етична гледна точка историческата истина може да бъде разтълкувана адекватно, независимо от превратните и фалшиви послания, с които недоброжелатели и врагове на България деформират истината за близкото и по-далечното ни минало.

Наскоро предстои да излезе от печат том шести от спомените на видния български историк, вестникар и дипломат Симеон Радев „Лица и събития от моето време“. В него са включени спомените на дипломата обхващащи времето от лятото на 1913 г. до края на декември 1914 г., когато той е пълномощен министър в Букурещ. Спомените му са абсолютно неизвестни и непубликувани до настоящия момент с изключение на няколко кратки текста, които са отпечатани в българската периодична преса. Известно е, че С. Радев е един от българските делегати на Букурещката мирна конференция, която налага на България грабителския Букурещки мирен договор на 28 юли 1913 г., донесъл на страната ни първата национална катастрофа.

Ще започна този път с две български поговорки от Търновския край, които зная от моя приятел Румен Стоянов, известен филолог, поет, писател и преводач, родом от тоя край. Та тези поговорки гласят: 1. Когато се ражда гърче, еврейска майка плаче и 2. Ако гъркът не те излъже на идване, ще те излъже на отиване. Колко добре търновчани, които най-много са си изпатили от фанариотите, са успели по този шеговит начин да определят манталитета на нашите южни съседи. Тяхната хитрост, коварство и алчност, изтъквани с гордост от тях самите като израз на най-висша добродетел, не датира от днес, а от най-дълбока древност. В това най-добре може да се убедите само като разгърнете гръцката история и класическата им литература.