За един от най-обаятелните и морални български политици Найчо Цанов (1857, Видин – 1923, София) като че ли най-малко се пише и най-малко се знае. Неговото име е известно днес само на съгражданите му от Видин, а в центъра на София се гуши една малка уличка на негово име. Преди години нашият най-голям съвременен писател Пелин Пелинов, когото се осмелявам да нарека мой приятел, в пиесата си за Александър Стамболийски само с няколко реплики възвеличи този бележит български политик, доказал че и от провинцията може да се прави голяма политика. Ще цитирам по памет думите на обаятелния Найчо, които бяха пресъздадени от нашия съвременен драматург:

Досега имахте възможност да се запознаете с две речи на бившия тракийски революционер Димитър Попниколов пред Народното събрание, свързани с тракийския въпрос и с договорите на България с Турция и Гърция. Сега ще имате възможност да прочетете неговата трета реч, в която той отново поставя на обсъждане в българския парламент Тракийския въпрос, като част от общия български национален въпрос. Нещо, което читателите ще забележат е това, че Д. Попниколов поставя Тракийския въпрос в неговата цялост, тъй като е известно че България е ощетена не само откъм Турция, но и откъм Гърция.

Наскоро се навършиха 70 години от смъртта на видния български просветен деец, вестникар и политик Божил Райнов.

Макар, че неговият живот и дейност винаги да са били във фокуса на вниманието на българските историци и изследователи на българското книгопечатане ще припомня най-важните моменти от биографията на този виден български просветител и общественик. Той е роден на 21 юли 1857 г. във възрожденския Котел. Последователно учи Духовната академия в Русия (в Одеса и Киев) и литература през 1878 г. в Белгия (Лиеж). След дипломирането си се завръща в България и учителства до 1880 г. в Котел, Русе (1880-1881 г.), Силистра (1885) и Варна (1889 г.). Б. Райнов е един от първите директори на Солунската българска гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Учителстването му в Солун го свързва завинаги със съдбата на останалите под чужда власт македонски българи, за което той разказва в своите увлекателни спомени.

ТРАКИЙСКИЯТ ДЕЕЦ ДИМИТЪР ПОПНИКОЛОВ ЗА СПОГОДБАТА МОЛЛОВ-КАФАНДАРИС.

От 1919 до 1927 г. първият балкански писател, носител на Нобелова награда, гръцкият писател Никос Казандзакис е директор в Министерството на социалните грижи. На този висок пост той отговаря за преселването на гръцките бежанци от Южна Русия и Мала Азия. В забележителните си книги „Зорба гъркът (Алексис Зорба)“ и в „Рапорт пред Ел Греко“ Казандзакис разказва за тази сърцераздирателна трагедия за гръцкия народ. Макар, че чрез устата на незабравимия си герой Алексис Зорба той изрича доста срамежливо някои истини от трагедията на Балканите, жертва на която са и нашите български сънародници.