КАК РУСИЯ ПОГЪЛНА ПОЛША, ФИНЛАНДИЯ И КРИМ И БЕШЕ ПОСТАВЕНО ПОД ВЪПРОС СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ?
ЕДНО НЕПОЗНАТО ПРОУЧВАНЕ НА В. „СВОБОДА“ ПРЕЗ 1893 Г.
За известният руски дипломат, историк и публицист Сергей Спиридонович Татищев (1846-1906), като че ли се избягва да се пише. През възходящата си дипломатическа кариера той е чиновник за особени поръчки при министрите на вътрешните работи граф Н. П. Игнатиев и Д. А. Толстой (1881-1883), а през 1898-1902 г. изпълнява длъжността на руски финансов агент в Лондон. Същевременно той е и плодовит руски историк и високо ценен публицист. С. С. Татищев сътрудничи на „Новое Время“ и „Русском Вестнике“ като голяма част от неговото творчество и дейност са свързани с България и българите. За нас българите най-голям интерес представлява книгата му „Из прошлаго русской дипломатии“ (1890 г.).
СЕРДИКИЙСКИ (ВСЕЛЕНСКИ) СЪБОР
|
(Сердикски или Сардикийски събор) от 343/344 година
Досега сме печатали и други материали на ген. Владимир Руменов (1 май 1870 г., Крушево – 20 януари 1939 г., София) за неговата революционна дейност в Македония. Така също вече сте имали възможност и да се запознаете и с кратките биографични бележки, отразяващи неговата дейност като един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ръководител на Македонската парламентарна група в Народното събрание.
През 1925 г. между Турция и България е подписан т.нар. Ангорски договор. От българска страна под него слага подписа си бившият пълномощен министър в Цариград и Анкара, а в тогавашния момент такъв в САЩ Симеон Радев. Следващата година договорът е ратифициран след продължително дебати в Народното събрание. За втори път договорът става обект на внимание в българския парламент през 1928 г. след като е подписан нов пакет от договори и споразумения с турската страна.
Преди известно време от екрана на Националната телевизия един български професор историк обяви, че не било известно Симеон Радев да е писал някога спомени. Явно, че само на тази учена глава не му беше известно това. Още повече, че те, нашите учени люде нямат време да четат написаното и публикуваното, тъй като те самите пишат и всичко знаят. Да четат простите!