Предстои да излезе от печат шестия том от спомените на Симеон Радев „Лица и събития от моето време“. Те обхващат едни от най-интересните години от историята на България – от подписването на Букурещкия мирен договор на 28 юли 1913 г. до сключването на Солунското споразумение от 29 септември 1918 г.

Преди време имахте възможност да се запознаете с част от текста на интервюто на Добри Ганчев с един от най-големите врагове на България и на българите, руския дипломат, който дори сам определя себе си като „българоядец“ Николай Хенрихович Хартвиг. Сега след като разгърнах страниците на едно от най-интересните български списания от предвоенните 1913, 1914 и 1915 години списание „Свободно мнение“, издавано и редактирано от акад. Димитър Мишев попаднах на неговия пълен текст.

ЕДНА АНКЕТА ЗА МАКЕДОНИЯ НА СП. „СВОБОДНО МНЕНИЕ“ СРЕД НАЙ-ВИДНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ УЧЕНИ ОТ КРАЯ НА 1913 Г.

Сполетялата страната и народа ни първа национална катастрофа поставя сериозния въпрос кой е виновен за това. Цялата българска преса подема темата, а в Народното събрание започва работата си Парламентарна изпитателна комисия за виновниците за националната катастрофа. Доскорошните български съюзници от Балканската война публично обвиняват българската армия и българите в злосторничества срещу мирните гърци и сърби. Първи се проявява в тази огромна лъжа ректорът на Атинския университет проф. Заимис.

(ИЗ СПОМЕНИТЕ НА МАРКО АНТОНИО)

Интересът към личността на великия българин – бащата на българската национална революция Георги С. Раковски вече век и половина все повече расте. Независимо от това, легендите около неговия живот, творчество и дейност все още владеят публичното пространство. Историци и литератори, като че ли доста едностранчиво представят неговата личност. Непознати са същевременно много моменти и детайли от живота му. Колкото и да се опитват някои учени глави да загърбват направеното от акад. Михаил Арнаудов, Никола Трайков и проф. Веселин Трайков то остава безспорно по пътя на разкриването на богатата и изключителна биография на революционера, когото Иван Вазов наричаше в „Епопея на забравените“ „образ невъзможен“.

(ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА)

Основната документация за българо-сръбските отношения отдавна е публикувана и е позната и като че ли няма как нищо ново да бъде казано за агресивната сръбска политика към народа и земите ни. Двустранните и многостранните договори също са публикувани и анализирани от едни от най-добрите ни историци и юристи, специалисти по международно право, като на първо място трябва да откроим направено от проф. Г. П. Генов и д-р Б. Кесяков.
Сега ще имате възможност да си припомните едни от най-важните документи от навечерието на Междусъюзническата война (1913) и от началото на Първата световна война (1915), когато е упражнен изключителен натиск върху монарха и правителството от дипломатите на страните от Тройното съглашение в българската столица. Тук най-много се откроява дейността на руския пълномощен министър в София Александър Савински.